Графиня просякиня

Душевни терзания

Ирма стоеше в Карлстоун. Едгар не беше се появявал от деня на опасната разходка. Оттогава бяха изминали много дни и Илайза не знаеше как да си обясни отсъствието на своя годеник. Беше решила вече да му пише, когато слугинята извести, че той е дошъл.

Ирма напусна стаята, за да не безпокои двамата млади, а Илайза се затича към годеника си, но се сепна, когато видя в какво състояние се намираше той. Като че ли беше остарял с няколко години. Правеше усилия да се усмихне приятелски.

— За бога, защо си посърнал така, да не си болен? — извика тя.

— Нищо ми няма, мила моя — отвърна той. — Може би съм малко уморен.

— Не можеш да ме излъжеш. Виждам, че нещо ти се е случило.

Те поговориха още малко и Едгар й заразказва някои новини. Илайза стана и се запъти към вратата.

— Къде отиваш? — попита Едгар.

— Да повикам мис Норт.

— Не, недей! Или по-добре повикай младото момиче!

— Защо не искаш да дойде мис Норт?

Учудена, Илайза все пак отвори вратата. Едгар хвърли отчаян поглед към Ирма, когато тя влезе. Беше блед като платно. Когато Ирма му подаде ръка, промълви няколко неясни думи. Тя не можа да си обясни студеното отношение на момъка към нея и след кратък и незначителен разговор напусна стаята под някакъв предлог.

— Едгар — каза Илайза, — как да си обясня твоето държане? Какво означава това? Какво имаш против мис Норт? С какво е могла да те обиди, тя, която е толкова кротка и мълчалива? Не видя ли, че искаше да ти подаде ръка.

— Не забелязах — извини се той. — Нещо не ми е добре.

Едгар се бореше със себе си. Той се беше обвързал с Илайза, но появата на Ирма обърка всичките му планове. Беше като омагьосан от Ирма и дори се боеше да я види, защото не можеше да се владее пред нея.

— Да повикам ли сега мис Норт? — попита Илайза, като донесе на годеника си чаша лимонада.

— Трябва да си вървя — отговори той, целуна момичето и излезе.

Когато Ирма отново влезе в стаята, Илайза я прегърна и й се оплака от странното поведение на Едгар. Ирма го обясни с някакви неприятности, които Поуел може да е имал в работата си.

На следващия ден Ирма отново се отдаде на мъчителни мисли по своето дете. Юнона се бе върнала, без да донесе никакви положителни вести.

Тъкмо когато бе в градината, изпаднала в мрачно настроение, видя, че Едгар се приближава. Той седна на пейката до нея, загледа я втренчено и дълго мълча. Изведнъж хвана ръката й. Тя се обърна ядосана и стрелна с поглед пламналите му очи.

— Пуснете ръката ми, мистър Поуел. Това е недостойно.

— Изслушайте ме, преди да ме осъдите — промълви Едгар глухо. — Аз много страдам… мисля, че винаги съм ви обичал и че чак сега съм открил това!

— Вие обаче сте сгоден, мистър Поуел — напомни му Ирма. — Вашата годеница ви обожава. Не ме карайте да ви презирам.

— Да ме презирате! — въздъхна младежът. — Защото ви казах, че ви обичам — най-хубавото нещо, което може да се каже на човек. Сгоден съм, но не по желание. Сега, когато ви видях, разбрах, че истински мога да обичам само вас!

Ирма се опита да се освободи отново от Едгар, но не можа.

— Ирма, обичам ви, ще полудея от любов към вас! — говореше вече високо Едгар.

— Оставете ме! — извика Ирма. — Вървете си!

— Само една дума още!

— Не, оставете ме! — каза строго Ирма и се освободи от силната ръка на Едгар.

По лицето му се изписа отчаяние.

— Не искам повече да живея! Не мога да живея без вас! Вие нямате милост към мен!

— Не — каза Ирма. — Дори и да не бях равнодушна към вас, пак не бих могла да отговоря на чувствата ви, защото съм омъжена.

— Омъжена ли?

— Да!

— И къде е мъжът ви?

— Отдавна сме се разделили.

— Значи сте свободна!

— Пред съвестта си — не! Никога вече няма да придружа мъж до олтара.

— Но аз ви обичам!

— А аз вас — не! Изпитвам само чувство на признателност, че спасихте живота ми. Вие сте обвързан с това момиче и ще постъпите много жестоко с него, ако вървите постоянно след мен и ме задиряте. Оставете ме на мира! Помислете за Илайза!

Ирма се поклони учтиво и се отдалечи. Последните и думи паднаха като тежък камък върху Едгар Поуел. Обзе го мъка и той прошепна болезнено:

— Ирма, ти беше за мен един хубав сън. Сега и той свърши!