Графиня просякиня

Щастливата двойка

Ще оставим за известно време нещастната Ирма и ще отведем читателя отново в Нови Орлеан, където ставаха удивителни неща.

Във вилата на Сейнт Артай празненствата следваха едно след друго. Сватбата трябваше да бъде след няколко дни.

Една вечер Уорънс беше сам във вилата. Луиза го гледаше със светнали от щастие очи, макар че понякога се измъчваше от тайна ревност. Напоследък годеникът й често оставаше насаме с хубавата й братовчедка. Уорънс имаше причини за това: той съвсем наскоро беше получил обещаните от младата вдовица пари. Тази вечер мисис Боушъмп се чувстваше малко неразположена и остана в стаята си, нещо, на което никой не се радваше повече от Уорънс.

Луиза дръпна годеника за ръката и му пошепна:

— Не искате ли да слезем за малко в парка?

Уорънс веднага стана.

— Знаете ли, че съм ви много сърдита, Джордж? — каза девойката, когато те бяха вече в парка.

— Но защо, любов моя? — попита учудено Уорънс.

— Затова, че понякога не ми обръщате внимание и непрекъснато се занимавате с братовчедката ми.

В очите й блеснаха сълзи.

— Охо, ревността говори! — каза, смеейки се, Уорънс.

Двамата приближиха до беседката.

— Елате, любов моя! Облегнете главата си на гърдите ми и ми се скарайте!

— Обичам ви! — каза девойката. — Обичам ви с такава страст, че когато не ви видя, ходя като болна през целия ден. Знаете ли какви странни мисли ме спохождат тогава! Те не ме оставят и нощем и се въплъщават в ужасни сънища. Снощи например сънувах, че си ме напуснал и си се оженил за друга. Скочих от леглото и нададох ужасен вик. Веднага си спомних за горката Мейбъл, която бе сполетяна от такова нещо.

— Коя е Мейбъл? — попита капитанът.

— Една от най-добрите ми приятелки. Тя се запозна с един човек, който се намираше тук случайно, и се влюби в него. Той поиска ръката й и двамата скоро се венчаха. Представи си, Джордж, този човек се оказа мошеник! Малко след сватбата изчезна, като задигна всичките й скъпоценности. По-късно се узна, че той не е никакъв мексиканец, за какъвто се представяше, и че бил почти женен. Женен бил този подлец, който прелъсти приятелката ми! Можеш ли да си представиш подобно нещо, Джордж?

— Негодник! — шепнеха устните на Уорънс. — И какво стана с приятелката ви?

— След този позор родителите й се изселиха от Нови Орлеан. Нещастната Мейбъл преживя остатъка от живота си в един приют за душевноболни.

Настъпи продължителна пауза. Изведнъж Луиза попита:

— Любими, ще ми отговорите ли на един въпрос, който отдавна ме измъчва?

— Бъдете сигурна, че ще ви отговоря, слънце мое.

— Кажете ми честно: обичали ли сте някога?

Тайнствена усмивка заигра по устните на Уорънс.

— Но, мила моя, как може да ме питате за подобно нещо! Сега, когато имам вас, ми се струва, че по-рано любовта е била чужда за мене.

— Което ще рече, че аз съм ви първата любов? — каза свенливо девойката.

— Да, вие сте първата ми любов — отговори Уорънс и я накара да замълчи с една продължителна целувка.

После мълчаливо тръгнаха към вилата.

Сейнт Артай беше на верандата.

— Майка ти те чака да й помогнеш, дете мое — каза той на дъщеря си. Момичето изтича вкъщи.

— Докато жените свършат, можем да изпушим по една цигара и да си поприказваме малко — каза бащата, като седна до Уорънс.

Настъпи кратка пауза.

— Днес една нюйоркска банка ми предложи да купя значителен брой акции — подхвана разговор Сейнт Артай. — Знаеш ли нещо за стойността на тези книжа, любезни ми сине?

Уорънс изтърси пепелта от цигарата си.

— Мисля, че разбирам малко от акции и други подобни — отговори, смеейки се, капитанът.

— Тогава да отидем в кабинета ми да ти ги покажа.

Сейнт Артай се приближи до задната стена на кабинета си и дръпна една завеса, която закриваше голяма желязна каса.

— Ето къде съхранявам съкровищата си — каза той, като извади от джоба си връзка ключове с различна големина и форма.

Уорънс гледаше равнодушно. Под маската на безразличие обаче очите му с най-голямо внимание следяха всяко движение на стария господин.

— Чудесна каса — каза най-сетне той лениво. — И аз ще си купя подобна, защото след няколко дни ще трябва да съхранявам големи суми.

— Трябва да го направиш! — отговори старият плантатор. — Но приближи се, моля ти се, и сам се увери в чудесния механизъм на касата. Един касоразбивач, колкото и изкусен да бъде той, може с часове да търси секретите сред безбройните орнаменти, с които е украсена външната част на касата. В четирите ъгъла виждаш женски фигури, около тях — венци от рози. Женската фигура в горния ляв ъгъл е богинята пазителка на съкровището. Преброявам розите от нейната страна: една, две, три… пет, стой! Сега натискам шестия към ръката на жената, вдигната към главата… Така!

Чу се лек шум, няколко рози се раздвижиха и под тях се показаха ключалките.

— Великолепно! — извика Уорънс, чиито очи бяха проследили и най-малкото движение на Сейнт Артай.

— Но това още не е всичко — каза словоохотливият плантатор. — Това бяха вторите секрети. Сега натискам това копче.

Една плоча се отвори и откри огромна ключалка, заобиколена с множество букви.

— Сега буквите са в безпорядък. Само онзи, който знае определената дума, може да отвори последния секрет… Доставя ми удоволствие — продължи Сейнт Артай — да измислям интересни думи.

Той започна да размества буквите, от които състави думата „крадец“. После пъхна ключа в ключалката и дебелата стоманена врата се отвори безшумно.

— Това наистина е оригинално — каза Уорънс.

В касата на Сейнт Артай имаше дебели пачки с банкноти, цели пакети с акции и торбички със злато. Това беше едно несметно богатство. Уорънс го наблюдаваше алчно.

Сейнт Артай показа новите акции на бъдещия си зет, който потвърди тяхната ценност, затвори касата и двамата мъже напуснаха кабинета.

На верандата ги очакваха мисис Сейнт Артай и Луиза. Уорънс постоя още един час, след което се сбогува със семейството.

По пътя за града той се отдаде на мислите си. Не можеше да се освободи от чувството, че го грози голяма опасност. Неговата неудържима страст към картите и разсипничеството бяха стопили парите на мисис Боушъмп. Надеждата му сега беше в бъдещия му тъст, от когото се надяваше да получи преди или след венчавката една значителна сума. Но ако не получеше нищо? Тогава не му оставаше друго, освен да бяга колкото може по-бързо.

Потънал в мислите си, той незабелязано стигна до града. Изпита необходимост да се поразсее и тъй като за клуба беше късно, тръгна към кафенето.

На една маса стояха Бауригърд, Луис, Макдонъл и Дъблай.

Тримата младежи поздравиха радостно Уорънс, единствено Дъблай кимна студено. Капитанът се направи, че не забеляза това.

— Ето и нашия щастлив годеник — пошегува се Бауригърд.

— Другият петък капитанът ще надене брачния хомот — продължи той в същия дух. — Целият град говори само за тази сватба.

Приятелите се засмяха. Само Дъблай гледаше втренчено пред себе си. Лицето му беше бледо като восък.

Неочаквано той се обърна към Уорънс.

— Позволявате ли да ви попитам нещо?

Уорънс се поклони с ледена учтивост.

— Не сте ли живели по-продължително време в Ню Йорк? — попита Дъблай с леко треперещ глас.

— Не, в Ню Йорк съм бил само за кратко време — отговори Уорънс небрежно.

— Имате ли там някой роднина, който много да прилича на вас и да се нарича Гулд?

Капитанът поглаждаше брадата си.

— Това име ми е съвършено непознато — изрече бавно той.

— Извинете ме тогава!

— Моля!

След това кратко обяснение между двамата разговорът на масата не можа да потръгне. Капитанът стана и си взе сбогом.

Когато се качваше по стълбата на хотела, той си помисли: „Няма съмнение, че той ме е видял някъде и че ме позна. Сега трябва да действам максимално бързо, иначе планът ми може да се провали в последния миг. Трябва да обера Сейнт Артай и да унищожа Дъблай. Хосе трябва да го наблюдава и да ме отърве от този опасен човек“.

Уорънс остана буден до късно през нощта и заедно с Хосе обмисляше пъкления си план.