Графиня просякиня

Ужасното разкритие

Когато Сейнт Артай се върна в салона, един от слугите приближи с бързи крачки до него и му каза:

— Сър, един непознат господин иска да говори с вас спешно.

— Само това липсваше днес — въздъхна той. — Къде е този господин?

— Чака отвън. Не си казва името.

— Кажи му да дойде утре.

Бащата се обърна към дъщеря си.

— Сега ще се върне съпругът ти. Ще можете да тръгнете след час.

Слугата отново се върна, този път доста обезпокоен, и доложи:

— Господинът не иска да си тръгне. Настоява на всяка цена да говори с вас.

— Ще ме накара да изгубя търпение! — извика Сейнт Артай и тръгна към вратата, за да се срещне с непознатия.

— С кого имам чест да говоря? — каза той сухо, като видя стройния мъж пред себе си.

— Позволете ми да се представя: Роджър, началник на полицията за обществена сигурност.

— И каква работа имате в моя дом?

— Да арестувам един престъпник.

— Как? В къщата ми? Защо? Кой е той?

— Не получихте ли телеграмата ми? — попита Роджър изненадано.

— Телеграма ли? Каква телеграма, какъв престъпник? Уважаеми господине, вие нещо грешите. Намирате се във вилата на Сейнт Артай, в моята вила.

— Точно така! Не получихте ли телеграмата, която аз изпратих лично до вас?

— Господине — извика Сейнт Артай. — Ако се шегувате, знайте, че сега не е време за шеги.

— Моля ви да не се гневите, а да ме изслушате. Разбирам, че телеграмата ми не е попаднала във вашите ръце. В такъв случай става дума за вашата чест и аз ви моля да отговорите на въпросите ми: вашият зет не се ли нарича Джордж Уорънс?

— Е, да. И какво от това?

— Тази сутрин ви телеграфирах да арестувате незабавно този човек. Той е един опасен престъпник, отдавна търсен от полицията.

— Но подобна шега не може да се приеме! Оставете ме на мира! Зет ми не е престъпник.

— Добре! Ако не вярвате, оставете ме поне да поговоря с него няколко минути.

— Не позволявам! Не желая да превръщам празненството на дъщеря ми в скандал. Не желая да разговарям повече с вас, свободен сте, господине!

— Като представител на полицията ще ме допуснете да си свърша работата във вашия дом, въпреки че сте Сейнт Артай.

Плантаторът най-сетне отстъпи, но помоли той да представи Роджър, за да се избегне скандалът и никой да не разбере какво става. Беше сигурен, че полицията ще се убеди в грешката си.

Двамата влязоха в салона и домакинът представи госта.

— Но защо Джордж не се връща? — обърна се Луиза към братовчедката си.

Вместо отговор двете видяха изплашеното лице на Сейнт Артай, който разговаряше с непознатия.

Най-сетне старият изгуби търпение и реши да потърси зет си в своя кабинет, където го беше изпратил. Отидоха заедно с Роджър.

— Джордж! — извика той, когато стигнаха до вратата.

Никой не отговори. Вътре нямаше никой. И единствено отвореното крило на прозореца се поклащаше от вятъра. Сейнт Артай забеляза това и докато търсеше обяснение, Роджър го попита:

— Каква работа имаше зет ви във вашия кабинет?

— Това е частна работа и аз не мога да ви отговоря — отвърна домакинът, силно разтревожен, и докато преценяваше какво друго да отговори на Роджър, бързо се насочи към касата си, която бе в дъното на кабинета.

Роджър оглеждаше стаята, когато чу вика на Сейнт Артай.

Плантаторът бе намерил касата отворена и празна. Той изведнъж осъзна истината: беше ограбен.

— Прозорецът… — говореше безредно той — там… Той е избягал… Пропаднах, загубен съм! — отчаяно говореше плантаторът в отговор на запитването на Роджър как е могъл Уорънс да отвори касата.

— Крадец! — извика извън себе си Артай.

— Не само. Сега вече можете да ми повярвате. Този човек е убил бащата на втората си жена, а сега се канеше да направи нещастна и третата, започвайки с ограбването на баща й.

Роджър си спомни за Дъблай.

— Извикайте полицията! — каза той на слугата, който го беше последвал.

Роджър се върна във вилата.

Сейнт Артай крещеше от ярост:

— Върнете го! Заловете го!… Задушавам се, умирам!… — извика той и падна в ръцете на Роджър.

— Веднага лекар! — заповяда последният на слугите и като остави плантатора, се втурна към горния етаж, където го бяха извикали заради Луиза.