Графиня просякиня

Клетва за отмъщение

Преди да продължим нашия разказ, трябва да се върнем при Мери, нещастницата, която беше изгубила наведнъж баща си и съпруга си.

Наистина Мери, втората жена на Норт, беше за оплакване. Щастието й беше разбито. Тя беше изведнъж изоставена от тези, които обичаше толкова искрено и дълбоко. Отгоре на всичко злите езици мълвяха, че единствено неразумните й разходи бяха подтикнали честния Йохан Гулд към престъпление.

Аристократичните семейства от Ню Йорк я отбягваха. Никой не идваше да й каже поне една съчувствена дума. Мери живееше усамотена и изоставена в големия град.

Тя беше при Маршъл Бърнард точно когато той получи телеграма от полковник Роджър, с която същият му съобщаваше какво беше постигнал Макнийл, дегизиран като дамата със синия воал.

— Мисис, вашият план да изпратим Макнийл, преоблечен като дамата със синия воал, е бил добър… може би много добър, но не и успешен, и трябва да ви кажа, че престъпникът Гулд не може да се хване с никаква хитрост — каза Маршъл с учтива усмивка.

— Не е успял, защото първата жена на Норт по това време се е намирала в Колумбия с единственото намерение да заслепи полковника и да направи от него въпреки волята му инструмент за своите планове — отговори Мери.

Маршъл се намръщи. Той имаше много по-добро мнение за Роджър, но намери за благоразумие да премълчи. В този случай Мери беше неоценим сътрудник на полицията. Без нейната помощ Гулд никога нямаше да бъде разобличен.

— И така, вие държите на твърдението си, че Ирма е била жената със синия воал? — попита Маршъл.

— В това съм твърдо убедена. Всички обстоятелства говорят за това и аз се учудвам, че още не сте арестували тази подозрителна личност. Естествено, полковникът гледа на нея с влюбени очи и затова му изглежда невинна!

— Тези думи не могат да повлияят на доброто мнение, което имам за дъщерята на германския граф. Ако се съди за нещата по външния им вид, може да се стигне до някои предположения. Но разногласията между Норт — Гулд и неговата първа жена са твърде големи — каза Маршъл кротко, но твърдо. — А и не вярвам, че той я е напуснал само привидно, за да дойде тук и да заживее с друга.

— А защо не, мистър Маршъл? Как може да се обясни иначе, че тя дори го намери? И защо дойде направо в Ню Йорк, защо той я прие в къщата си?

— Всички параходи пътуват за Ню Йорк, мисис. Колкото до срещата, тя е станала съвсем случайно. Полковникът ми разказа за нея.

— Защото тя му е разказала това — отвърна Мери с горчива усмивка. — Двамата — Ирма и Норт са се споразумели. Това личи от факта, че мъжът ми доведе тази жена и ми я препоръча за компаньонка.

— Той е имал основание да се бои от нея и е трябвало да прави, каквото тя поиска от него.

— Съгласна съм, но какво търсеше тя тук? Искаше да се порадва на моето щастие ли? Не! Вие можете да предполагате каквото си искате, но и аз си имам мнение по този въпрос. Те са искали да заживеят отново заедно. Както знаете, Норт се разведе с мен. За да не изпаднат в предишната си бедност, те са замислили заедно престъплението, което Норт извърши.

Бърнард скочи.

— Значи вие поддържате твърдението си, че Ирма е съучастница на Норт? — попита той строго.

— Да! — отговори Мери, изпълнена с омраза. — Като зет Норт беше вън от всяко подозрение, че е убил баща ми. Кой знае какво би сполетяло и мен, ако не бях открила убиеца и с това не бях попречила на по-нататъшните му планове!

Бърнард поклати глава.

— Що се отнася до първата жена на Норт, съмнявам се, че ние можем да стигнем до някакво споразумение. Щом получа по-подробни сведения, ще се заемем отново с нея.

— И аз ви моля за това — настоя Мери, която следеше с голям интерес известията на полицията, отнасящи се до този случай.

— Вие все още се колебаете да обвините тази жена — продължи тя, — но се надявам, че поне ще поставите да я наблюдава друг на мястото на влюбения полковник. Не се съмнявам, че ще ми бъдете благодарен за този съвет.

Бърнард не коментира предложението на Мери, а само каза:

— Съжалявам тази нещастна жена. Все пак едно мога да ви обещая: ще продължим разследванията относно жената със синия воал.

След това Маршъл излезе. Погледът, с който го изпрати Мери, не беше никак дружелюбен.

Тя не криеше от никого, че мрази Норт. Но сега към омразата се прибавяше и ревността. Измъчваше я и мисълта за отмъщение. То трябваше да постигне както него, така и Ирма. Мери плачеше всеки път, когато си спомнеше за баща си, убит от престъпната ръка на Норт.

Тъй като нямаше на кого да изплаче мъката си, тя и сега се отправи към гробищата. Беше есен, жълтите сухи листа шумоляха под краката й. Едва ли някой би помислил, че тази коленичила жена е Мери Шмит, дъщерята на милионера.

Едва бяха погребали баща й, поток от обвинения и подигравки се изсипа върху нея. Навсякъде се говореше, че тя е познавала лошия характер на мъжа си и въпреки нежеланието на баща си е сключила този брак. Всички се правеха, че не я познават. Никой не произнасяше дума на съчувствие към тази жена, която на бащиния си гроб се чувстваше като пред своята Голгота.

— Не — извика тя, като стана бързо, — не искам да се съсипвам с плач, докато убийците ти ходят свободни по света! Норт и Ирма няма да имат спокойствие, докато аз съм жива. Заклевам ти се, татко, че ще отмъстя за твоето убийство и за моята измамена любов… Където и да се скрият, аз ще ги намеря и тогава истината ще излезе наяве. Заклевам се в костите ти, които гният в този гроб!

Никой, освен вечерния вятър, който печално шумолеше във върбите, не чу клетвата й. Мери постоя още една минута с ръка на гърдите и поглед, вдигнат към небето, и после бързо напусна гробищата.

Горката Ирма! Какви ли нови страдания я очакваха? В сърцето на Мери нямаше капка милост към нея.