Графиня просякиня

>Нова жертва

На другата сутрин във вилата на семейство Уотсън кипяха трескави приготовления. Слугите събираха багажа на Джана Уотсън, която имаше намерение на следващия ден да отпътува за Чикаго, където я очакваше съпругът й.

— Не си ли виждала фуркета с брилянта, Ана? — попита тя с тревога в гласа камериерката, която прибираше бижутата й.

— Не, мисис.

— Струва ми се, че вчера бях с него. Може би е опакован с останалия багаж. Дано не съм го загубила, защото няма да си го простя. Подарък е от съпруга ми.

— Сигурно сте го сложили в друга кутия, мисис. Да проверя ли?

— Не си губи времето, имаш достатъчно друга работа.

Влезе един слуга, които носеше на сребърен поднос някаква визитна картичка.

— Заповядайте, мисис. Посетителят желае да го приемете!

Джана Уотсън взе картичката, но като прочете името, написано на нея, каза строго:

— Кажи на този мъж, че днес не приемам никого!

— Той предупреди, че няма да си отиде, докато не разговаря с вас — уточни прислужникът. — Настоява да му отделите няколко минути, за да ви говори по някаква важна работа.

Това незачитане на желанието я ядоса. Тя се накани да повтори заповедта си, но в този миг на вратата застана маркиз Ролан. Първата й мисъл беше да покаже изхода на дръзкия маркиз, но една такава постъпка можеше да предизвика съмнения у слугите. Тя им заповяда да напуснат стаята и строго смъмри посетителя:

— Аз ви мислех за кавалер, маркизе. Съжалявам, че трябва да променя мнението си. Как си позволявате да влизате без покана в стаята ми?

— Извинете ме, мисис! — поклони се ниско маркизът и продължи развълнувано. — Позволих си да дойда, за да изпрося извинение за вчерашното си държане. Моля ви да извините неразумното ми поведение! Признавам, че се отнесох некоректно към вас.

— Добре, прощавам ви — каза тя по-спокойно, — но при едно условие!

— Какво е то? — прекъсна я нетърпеливо маркизът.

— Искам никога повече да не произнасяте думите, с които прекрачвате границата на нашето приятелство! Обещавате ли ми?

— Това условие разбива сърцето ми, но се подчинявам на вашето желание.

— Тогава и аз ще забравя обидното ви държане снощи.

— Да, вчерашният ден беше един от най-нещастните в живота ми, и то не заради вас.

— Не разбирам какво искате да кажете? — полюбопитства тя.

— Случи ми се една неприятност, но не бих желал да ви занимавам с нея — започна той, като че ли с цялото си същество искаше да отклони темата на разговора. — Тази загуба засяга само мен.

— Но моля ви, да не би аз да съм причина за нещастието, което ви е сполетяло? — не преставаше да пита красивата мисис Уотсън.

— Не, вие нямате никаква вина. Но щом настоявате ще ви кажа, защото не е кой знае каква тайна — изгубих си портфейла.

— Къде, в парка ли?

— Не, в езерото, като се наведох да взема греблата, портфейлът падна от джоба ми и потъна във водата.

— Съжалявам много, маркизе! Имаше ли нещо ценно в него?

— Няколко маловажни писма и известна сума пари.

— Голяма ли беше?

— Не много, около 50 000 долара.

— Петдесет хиляди долара! Но това е цяло богатство! — възкликна мисис Уотсън.

— За мен не е — отвърна спокойно маркизът. — Неприятното в случая е, че бях определил тази сума за разноски по пребиваването си тук.

Безразличието, с което маркизът говореше за такава голяма сума пари, направи впечатление на Джана Уотсън. Явно маркизът беше много богат, щом можеше да си позволи да похарчи толкова пари, и то за толкова кратко време.

— Значи загубата на тези пари ви поставя в неудобно положение? — прецени тя.

— Може би — отговори маркизът. — Ще телеграфирам веднага да ми изпратят пари, но докато ги получа, ще мине поне седмица.

Мисис Уотсън помисли малко и след това каза:

— Аз имам известна сума в себе си. Не желая да ви поставям в неловко положение, но позволявате ли ми да ви я предложа?

Маркизът се възмути:

— Но, мисис, как мога да приема от вас пари!

— А защо не? Нали ще ми ги върнете. Това е просто обикновен заем, услуга, която може да ви направи всеки приятел.

Маркизът въздъхна дълбоко.

— Твърде много ме задължавате! — продължи да се преструва той. — Дойдох да ви поискам извинение, вие ми прощавате и отгоре на всичко ми помагате в този неприятен инцидент. Как да ви се отблагодаря за вашето благородство, мисис?

Той се наведе и целуна ръката й. Тя веднага я отдръпна, но не така рязко, както друг път. Беше й мъчно да гледа как този красив мъж страдаше заради някакви дребни неприятности. Тя излезе за момент и след малко донесе малка чантичка, от която извади пачка банкноти.

— Ето, тук има десет хиляди долара. Вярвам, че ще ви стигнат, маркизе.

— Благодаря ви от цялата си душа за вашето отношение към мен, мисис! — прочувствено каза маркизът и прибра парите в джоба си. — Ще ви върна парите в Чикаго. Надявам се, че ще ми позволите да ви посетя.

— Не, това е доста трудно! Но ще можете да ме срещнете в клуба. Там често се устройват приеми, на които съм задължена да присъствам поради положението на моя съпруг.

— Значи там ще мога да ви видя? — прошепна радостно той.

— Да, но не забравяйте какво ми обещахте!

— В мое лице ще намерите един съвършен кавалер, скъпа мисис Уотсън! — увери я маркизът, сбогува се и тръгна спокойно към хотела си.

Този път беше успял! По-важната част от плана му беше изпълнена. Наистина за него десет хиляди долара не бяха много пари, но те щяха да му помогнат да напусне курорта и да отиде в Чикаго. А там се надяваше с хитрост да измъкне по-големи суми от тази наивна жена, за да продължи охолния си живот.

Когато влезе в стаята си, погледът му се спря върху сметката за престоя му в хотела. Едва ли беше оставена случайно на масата. Това го вбеси, защото управителят на хотела правеше това за трети път. Явно бяха започнали да се съмняват в платежоспособността му, защото дължеше на хотела над 2500 долара. Позвъни на звънеца и след малко управителят на хотела влезе в стаята. Маркизът хвърли небрежно три хиляди долара на масата и високомерно каза:

— Това е за сметката, рестото раздайте на персонала! Изпратете прислужника да събере багажа ми, защото довечера заминавам.

Управителят се поклони ниско и напусна стаята.

— Само как се учуди този глупак! — доволно си каза маркизът. — Богинята на щастието, колкото и да е своенравна, отново се смили над мен.

Беше в добро настроение, защото и близкото бъдеще се очертаваше добро, ако планът му успееше. Освен това Боб му беше съобщил от Ню Йорк, че втората му жена, Мери, живее съвсем уединено в имението си близо до Олбъни. Норт знаеше, че Мери бе получила голямо наследство, затова в главата му се зароди нов смел план, чрез който се надяваше да вкуси нещо от това голямо богатство. Самоуверената му усмивка показваше, че беше сигурен в дяволския си план.

След малко влезе слугата. Той получи нареждане да събере веднага багажа на маркиза и да купи един билет за първия параход, заминаващ за Чикаго. Още същата вечер Норт напусна Уайтхол и се отправи към милионния град, който щеше да стане арена на новите му подвизи.