Графиня просякиня

Дядо и внучка

Към обяд пристигнаха във фермата. Жената очакваше своя съпруг и се изненада, като видя файтона.

— Ето, жена, дядото на нашата Лидия! — каза й Милтън. — Майката на детето загинала преди няколко дни при катастрофата.

— За бога, не казвайте това на момиченцето! — извика жената. Тя отведе графа в стаята си и отиде да повика Лидия. Когато тя дойде, погледна учудено стария граф.

— Ирма, това е цяла Ирма! — извика той и прегърна детето. — Лидия, Лидия, аз съм твоят дядо, ти си ме виждала вече веднъж.

В слабата детска памет се събуждаше някакъв далечен смътен спомен. Момиченцето си припомни как бе протегнала тогава ръчички към стария си дядо. Сега детето разбра, че принадлежеше повече на този стар господин, и се притисна в него.

— Ето кръстчето — каза жената, — тази скъпоценност намерих на врата на Лидия.

Графът бе трогнат и каза развълнувано:

— Ще ви възнаградя много добре за грижите, които сте положили за моята внучка.

Раздялата на семейство Милтън с Лидия беше тежка, но те се утешаваха с обещаното от графа възнаграждение, което възлизаше на десет хиляди долара.

На следващата сутрин граф Фон Хоенщайн, Лидия, Ернст и Йохан заминаха. Старият благородник се възроди. Той постоянно милваше Лидия.

Когато минаха край Колумбия, графът не можеше да предположи, че неговата дъщеря, която той считаше за загинала, се намираше само на няколко минути път от него. След два дена той беше вече в Ню Йорк. Искаше да пише на Роджър, но тъй като не знаеше адреса му, не можа да му съобщи за намирането на Лидия.

Дядото и внучката заминаха за Германия и спряха пред стария замък на Хоенщайн, когато беше вече снежна зима. Всички виждаха в Лидия преродената Ирма — толкова дъщерята приличаше на майка си.

По това време Ирма се бе установила като компаньонка у една благородна дама, Илайза Клариндън, сгодена за Едгар Поуел. Беше взела и негърката със себе си в Карлстоун.

Ирма обаче не забравяше за Лидия. Търсенето на детето й тежеше и я задължаваше.

В това време пристигна в града кметът на Луисбърг и като срещна Ирма, я помоли отново да излезе на сцената. Ирма отначало не се решаваше да приеме, но като си спомни, че й трябваха много пари, за да търси Лидия, отстъпи със съгласието на Илайза Клариндън, която кметът увери, че Ирма има великолепен глас.