Графиня просякиня

Лов на хора

Тъмна, мъглива южна нощ бе притиснала полята.

В полунощ Върмънт стана от леглото си. Той запали свещ. В хищните му очи светеше престъпническата смелост на Артур Норт.

Той излезе от спалнята си, обут в меки пантофи. Стъпките му бяха безшумни.

Лицето му бе радостно. Той най-после имаше Ирма! Тръгна към нейната стая. Но когато отвори вратата, остана поразен. Ирма бе изчезнала.

Артур побесня. Започна да търси из всеки ъгъл на стаята, като че ли Ирма не бе човек, а някакво малко копче.

В съседната стая се чу шум. Някой крачеше по мекия килим.

Той отвори вратата.

Сред мрака на стаята стоеше изправена жена, облечена в бяло. Тя не бе Ирма. Тя направи няколко крачки.

— Коя си ти? — извика той силно.

Жената се спря, изгледа го и пак продължи да крачи към отсрещната врата, стигна до нея и я отвори. Раздвиженият въздух изведнъж изгаси свещта в ръцете на плантатора.

Настана пълен мрак.

Артур не се уплаши. Като захвърли свещта, той се втурна в тъмнината след жената и започна да вика:

— Донесете свещ!

Появиха се телохранителите.

— Тук? — извика им той. — В къщата се разхожда чужда, непозната жена, а вие спите. Осветете стаите! Бързо! Освободете големите кучета, те ще я намерят скоро, ако е избягала!

Хари отиде в обора и отвори вратичката на кучешката колиба. Страшните животни изскочиха навън, втурнаха се през двора, обиколиха къщата, душейки по земята.

— Донесете пушките! — командваше Върмънт. — Ние трябва на всяка цена да я намерим!

Започна истински лов на жената в бяло.

Като излязоха на полето, забелязаха една сянка.

Кучетата, които душеха, изведнъж се спряха. Те се усмириха и не се нахвърлиха към фигурата, която идваше към групата.

Върмънт и телохранителите му също спряха.

— Не стреляйте! — извика един глас. — Аз съм.

Показа се Леси. Тя се приближи и каза:

— За бога, маса, какво искате да направите? Пощадете жената в бяло, не я преследвайте!

— Коя е тя? — изруга Артур. — Кучетата трябва да я намерят!

— Не. Те я познават и няма да тръгнат по следите й.

— Но коя е тя, дяволе?

— Имайте милост, маса. Не стреляйте срещу нея, защото ще пострадате.

— Как?

— Това е лейди Върмънт!

— Лейди Върмънт ли?

— Да, лейди Елен!

— Лъжеш! Моят предшественик ми каза, че жена му е умряла.

— Той не знае със сигурност. Тя се хвърли в кладенец, но навярно не е умряла там.

— Наистина ли?

— Тя е, самата тя. Добра е.

— Остави това. Да я търсим!

— Няма да я намерите, маса. Напразно си губите времето.

— Тя стреля срещу мен, защо и ние да не стреляме срещу нея? — каза Силвър.

Артур не поиска да се вслуша в думите на негърката и реши, че жената в бяло е отвела Ирма и детето й. Затова и той трябваше на всяка цена да я намери.

Преследването продължи.