Графиня просякиня

Жертвата на безсърдечния маркиз

На следващата сутрин мисис Уотсън влезе бледа като платно в стаята на своя съпруг.

Той бе повикан рано сутринта в двореца на губернатора и бе съобщил, че ще се върне чак вечерта.

Младата жена се отпусна върху стола пред писалището.

Хубавите й очи бяха загубили блясъка си и погледът й бе станал блуждаещ като на нервно разстроен човек.

Сега й предстоеше да ограби съпруга си, когото обичаше толкова много и който отговаряше със същата топлина на чувствата й.

И това трябваше да направи заради един чужд човек! Заради маркиза, който така дръзко и настойчиво искаше това от нея.

Сега тя дълбоко съжаляваше за минутата, в която бе предложила на този демон в човешки образ да се разходи с нея по алеята на Уайтхол и когато му бе благодарила за малката кавалерска услуга, която той бе й сторил.

Какво беше донесла тази първа среща? Една страшно заплетена история!

Побиваха я тръпки, ужасни и студени, когато си помислеше как всичко се обърка така лошо.

Вчера маркизът бе произнесъл открито една закана. Уви! Колко горчиво се бе излъгала в сляпата си вяра към този мъж.

Започваше да се съмнява дали той е онова, за което се представяше.

Джана бръкна с ръката си, трепереща и студена, в чекмеджето на писалището, в което се намираха ключовете на съпруга й, и натисна един бутон. Отвори се скрито чекмедже.

Халката с ключовете беше тук. Съпругът й не беше ги взел, както и предполагаше тя.

Отиде до касата с парите, която се намираше зад една врата, и бързо я отвори.

Мистър Уотсън явно беше много богат човек, защото в касата бяха натрупани грамадни суми.

Младата жена знаеше, че съпругът й рядко проверява парите си. Той беше много зает чиновник и трябваше да се занимава с по-важни въпроси от това да проверява касата си.

Тя знаеше също, че той няма да забележи липсата на тези 50 000 долара поне за няколко седмици. Жената извади банкнотите и ги сложи на масата. Трябваше ли да ги даде на маркиза? Той можеше да изпълни заканата си и да сложи край на живота си.

Но ако съпругът й узнае за изчезването на парите?

Силни тръпки я побиваха само като си помислеше за подобна възможност.

Отчаяна, тя кършеше ръце и не знаеше да довърши ли започнатото или не.

Най-после мисис Уотсън взе окончателно решение. Ще даде на маркиза тези 50 000 долара, но при условие, че той обещае да й ги върне в осемдневен срок. Тя считаше, че това е последният заем, който му дава. След него би предпочела да се откаже от своето имущество, вместо да си позволи още веднъж да направи подобен опит.

Тя заключи касата и се върна в стаята си.

Вечерта към осем часа известиха за пристигането на маркиза.

Мисис Уотсън седеше бледа и уморена в салона и отговори на вежливия му поздрав с едно леко кимване с глава.

Маркизът тържествуваше. Той знаеше, че жертвата му вече беше приготвила исканата сума, и очакваше само няколко дребни упреци. Седна до красивата жена и погледна в нейните дълбоки, кротки очи, като изучаваше лицето й, загубило през последните два-три дни твърде много от младежката си руменина.

— Не се ли чувствате добре, мисис? Да не би моята молба да ви е затруднила много?

— Повече, отколкото мислите, г-н маркиз — отвърна жената със спотаен укор. Тя се бе почувствала обидена от начина, по който маркизът започна разговора.

— Аз взех сумата. Тя е тук, у мен — продължи мисис Уотсън.

— О, благодаря ви! Благодаря ви хиляди пъти! — извика маркизът. — Вие ми спасявате живота.

— Това бе един от мотивите, които ме накараха да действам — каза Джана Уотсън по-спокойно. — Но имам две условия, за да я получите.

— Ще ги изпълня, преди да ги произнесете! — каза маркизът бързо.

— Трябва да ми върнете тези 50 000 долара в срок точно от осем дни. Надявам се, че този път ще удържите думата си и ще ми донесете наистина парите в уречения час. Трябва да ви кажа с най-голямо съжаление, че отсега нататък няма да мога да ви бъда повече в услуга и че ще ми е невъзможно да ви помагам с каквато и да е сума.

Мисис Джана Уотсън се усмихна печално. Тя се безпокоеше. Мислеше за съпруга си, който не се съмняваше в нищо и нищо не подозираше. Уви! Ако бе разбрал нещо, това би я съкрушило. Тя познаваше добре съпруга си — беше внимателен човек, имаше добро сърце и обожаваше красивата си жена. Но тя знаеше също, че ако мистър Уотсън разбере за нейната постъпка, би избухнал в страшна ярост.

Маркизът прекъсна мислите й.

— Вярвам, че сега ще мога да се оттегля, любезна мисис. Искам да отида в клуба и да изплатя дълга си. Ако мога, ще дойда утре да ви известя.

Той излезе със самодоволна усмивка на уста. Сега държеше измамената жена в ноктите си. Държеше я толкова здраво, че я накара да пожертва за него и последния долар на съпруга си. В това положение можеше вече да свали маската и да се покаже в своя истински лик пред излъганата жена, която вече предчувстваше ужасната действителност. Тя не можеше да го издаде. Страхът от съпруга й я държеше нащрек и в плен на Норт. Сега тя беше робинята, която му даде толкова много от желаните съкровища и те му осигуриха живот, пълен с удоволствия. Джана Уотсън беше поредната жертва, която той щеше да захвърли безмилостно, след като я изцеди съвсем, и след това нямаше да я погледне.

Нейното богатство, което тя му бе дала с такова доверие, отдавна вече беше разсипано. Последната й помощ идваше навреме, понеже Норт бе направил навсякъде дългове и се спасяваше от кредиторите си само чрез добре скроени лъжи и хитри извъртания.

Брошката с брилянти на мисис Донелсън отдавна вече бе стигнала в ръцете на лихварите. Норт не притежаваше вече никакви скъпоценности. Дори и конете му за яздене, които бяха много скъпи, също бяха заложени.

Маркизът прекарваше времето си в една къща с лошо име, в която пилееше големи суми за любовни срещи. Красиви, но лекомислени момичета служеха за развлечение и ограбваха посетителите, които не можеха в нищо да се усъмнят. Тези момичета пипаха много ловко.

Тук Норт беше добре познат и добре гледан, понеже харчеше много пари.

В деня, когато излезе с доларите от вилата на Джана Уотсън, той се отправи към същия този вертеп.

Когато влезе, маркизът беше поздравен с радостни викове от цяло ято необуздани момичета.

— Ах… маркизът! Бързо! Колко бутилки шампанско можем да получим?

— Мисля, че днес аз ще бъда вашата дама. Нали мога да се надявам на тази чест, г-н маркиз? — каза едно от момичетата.

Мъжът отблъсна групата от момичетата, които се трупаха около него, и се отправи към залата за игра.

Изведнъж той се почувства уловен от две меки ръце. Обърна се чевръсто и видя една девойка със светли очи и пленително лице.

Красивото момиче притегли маркиза към себе си.

— Имаш още доста време до играта. Сега искам да принадлежиш на мен! — каза тя. — Защо отдавна не си идвал тук? Тъкмо бях решила да си взема друг любовник!

Той я погали по пламналите бузи.

— Не бъди толкова нетърпелива! Тези дни имах много работа и ми беше невъзможно да дойда при тебе.

— Вземи и мен на надбягванията — каза момичето галено. — Утре е последният ден. Вземи ме със себе си. Тоалетът ми е изряден. Няма да те посрамя.

— Добре! — каза маркизът. — Утре ще те взема, но гледай да не се облечеш много предизвикателно. Не трябва да дразним хората. Сега ме остави! Отивам в залата за игра.

Момичето плесна радостно с ръце и се отдалечи.

Маркизът нямаше успех в играта. Късно вечерта, когато се върна с разпалена глава и възбуден в квартирата си, той бе загубил по-голямата част от сумата, която му беше дала мисис Уотсън.