Графиня просякиня

Юнона се връща при Ирма

Мистър Девънпорт не знаеше как да угоди на Ирма. Той беше попаднал изцяло в плен на тази красива жена с чиста душа и неопетнена съвест. Тя стана негов кумир.

„Защо не съм млад — мислеше си благородният старец. — Такава жена човек среща само веднъж в живота си. И когато тя си отиде, той чувства, че самотата ще сложи завинаги отпечатък върху душата му.“

Мистър Девънпорт не позволи на Ирма да се върне в предприятието, а я настани в един от своите апартаменти, като я заобиколи с бащински грижи. Ирма прие всичко това от добрия човек само за да може да дочака завръщането на Юнона. За нейното издирване търговецът беше ангажирал най-добрите детективи, тъй че Ирма отново започна да се надява да види вярната си прислужница.

Дните течаха, без да донесат нещо ново за Ирма, като изключим едно празненство, на което тя беше провъзгласена за кралица на красотата. За най-голямо учудване на присъстващите тя се отказа от присъдената й награда от три хиляди долара, като ги подари на бедните жители на града. Тази нейна постъпка още повече увеличи обаянието, което Ирма упражняваше върху всички, които я познаваха.

Една вечер тя седеше сама в стаята си. Неочаквано отвън се разнесе гласът на старата слугиня, която търговецът беше дал на Ирма:

— Не е позволено влизането в тази стая!

Но едва беше произнесла тези думи, вратата се отвори шумно и в стаята се втурна Юнона. Тя се хвърли в краката на Ирма и по-скоро проплака, отколкото извика:

— Мисис, мила ми мисис, най-после пак съм при тебе!

Ирма я повдигна и като я прегърна, каза през сълзи:

— Моята Юнона! Къде беше толкова време?

Едва сега тя забеляза жалкото състояние, в което се намираше негърката. Дрехите й висяха на парцали по измършавялото й тяло. Косата й беше несресана и немита от дълго време.

— Боже, какво се е случило с тебе, мила моя Юнона? — попита Ирма и в гласа й звучеше толкова много тревога, че негърката побърза да се усмихне, за да успокои господарката си. След това й разказа накратко патилата си. Ирма не сваляше очи от преданото й същество. Нейното лице постепенно се просветляваше, докато най-после се озари от светлината на онази радост, която изпитваме, когато намерим нещо много близко и скъпо, което дотогава сме считали за безвъзвратно изгубено. Тя поръча да донесат ядене на Юнона, което негърката изяде с голям апетит. Когато свърши, вярната Юнона взе един нож и разпра роклята си на гърдите. Ирма видя как негърката извади един пакет и го подаде на господарката си.

— Това са твоите пари, мисис. Бандитът, който ме задържа да му работя, не можа да ги намери. По-скоро бих умряла, отколкото да му ги дам…