Графиня просякиня

Неочаквано посещение

Когато Ирма се върна сама в хана, кръчмарката запали една свещ и я заведе на горния етаж, като отвори вратата на стаята, която бе подредила за пренощуване.

Тя сложи свещта на масата, пожела на Ирма лека нощ и се отдалечи.

Скоро след това се чу как слиза по стълбата.

Беше късно през нощта.

Ирма тъкмо бе свалила връхната си дреха, когато дочу ясно как една друга врата на горния етаж се отваря някак тайнствено.

Обзе я особено предчувствие.

Шум от стъпки, които се приближаваха по коридора, я накара да остане неподвижна на мястото си.

Това бяха стъпки на офицер, чуваше се звънтенето на шпорите.

Още преди да има възможност да помисли как да посрещне вероятното посещение, на вратата на стаята се почука.

Без да получи отговор от нейна страна, неканеният гост отвори и тя видя на прага полковника, който бе пристигнал преди малко на кон от Филаделфия.

Ирма остана поразена.

Пред нея отново стоеше най-омразният човек за нея на този свят.

Тя извика:

— Какво търсите тук? Кой сте вие?

Един вътрешен глас упорито й подсказваше, че това е Гулд, или Норт.

Полковникът влезе с ехидна усмивка и затвори след себе си вратата.

— Хубава госпожо — каза той, — аз трябва да вървя след вас и да ви следвам. Откакто ви видях, не мога да намеря покой. Аз не съм нито Гулд, нито Норт. Може би приличам на тях, но аз не съм отговорен за това. Аз съм полковник Уилсън и ви обичам страстно.

— Ако вие действително сте полковник, офицер, почтен човек, трябва веднага да напуснете стаята ми. Един честен човек никога не влиза неканен в чужда стая, и то на жена.

— Мис Олденбург, аз зная какво ви вдъхва антипатия към мен, но вие не можете да ме обвините в нищо. Защо искате аз да платя за това, че приличам на някого, когото вие мразите по причини, известни само на вас?

Ирма отстъпи няколко крачки назад.

— Оставете ме! — извика тя. — Оставете ме незабавно или ще викам за помощ. Вие не сте никакъв полковник, а сте Гулд — Норт.

— Защо навсякъде ме преследва тази проклета прилика? Навсякъде съм жертва. Не ме отблъсквайте, мис Олденбург.

— Дори и да сте друг, а не Гулд, пак не желая да ви слушам, защото чувствам как сърцето ми тупти болезнено, когато вие сте при мен. Който и да сте, напуснете стаята ми и не идвайте вече никога с вашите предложения.

— Но вие трябва да ме изслушате! — извика той и поиска да хване ръката й.

Тя се отдръпна уплашена.

— Назад! Не ме докосвайте! Излезте веднага!

— Не ме оставяйте да си ида, преди да ми дадете поне малка надежда. Аз ви обичам. Само ако знаете как!

— Нищо не искам да чуя! Достатъчно ми говорихте вече. Ще отворя прозореца и ще викам за помощ, ако не си излезете веднага.

— Дайте ми поне капка надежда — молеше полковникът. — Не ме принуждавайте да заплащам жестоко за тази зловеща прилика с човека, когото мразите. Аз мога да ви осигуря една добра съдба. Ще изпълня и най-малките ви желания.

— Нима не чухте отговора ми? Нещо ми говори, че въпреки успешното преобразяване вие сте Артур Норт.

— Оставете тази мисъл, лишена от всякакви основания. Няма да престана да ви моля, докато не ме изслушате.

— Тогава ще викам за помощ.

— Вие ще отстъпите — каза Уилсън, като хвана ръката й.

Тя обаче отвори с другата прозореца и извика:

— Помощ!

Полковникът отстъпи назад.

— Оставям ви няколко дни, за да размислите — каза той, като се опита да хване Ирма. — Аз пак ще дойда и тогава ще искам вашето окончателно решение. Довиждане, божествена жена!

Когато той напусна стаята, Ирма въздъхна облекчено: тежестта, която притискаше гърдите й, сякаш падна.

Наистина ли този човек е Норт?

Не, не е възможно. Съливън я бе уверил, че не е. Въпреки неговите уверения тя изпитваше ужасен страх от Норт и постоянно мислеше за него.

Тя се спусна бързо към вратата и я заключи.

Тя се страхуваше да не би онзи човек да се върне и можа да заспи призори от преживяното вълнение.

Артур присъстваше винаги в сънищата й, като зловещ призрак той вървеше по стъпките й и се изпречваше между нея и детето й.

Тя се събуди на разсъмване.

Някой почука на вратата.

— Моля ви, отворете. Аз съм Фриц Шелер.

Секретарят влезе и веднага започна да долага резултатите от своите издирвания:

— Нищо не намерих. Никакво дете няма в трупата — ей сега присъствах на обиска, извършен във всички коли от полицейски агенти.

— Жената със синия воал не беше ли там?

— Тя сигурно е заминала, защото не я видях в никоя кола.

— Тя е взела и детето ми. Проклета жена!

— Но аз наблюдавах внимателно циганите!

— Тя те е измамила, Шелер. Успяла е да се измъкне от полицията.

— Трябва да бягаме сега оттук — продължи Ирма. — Детето не можахме да намерим, а полковникът ме преследва. Той беше тук.

— Тук ли? — възкликна удивен Шелер.

— Да, снощи беше при мен. Трябва да се скрия от него. Да се върнем във Филаделфия.

— И какво ще правим там, графиньо?

— Там има една личност, към която ще се обърна за помощ в борбата ми против полковника. Забелязах, че тази личност също се съмнява в него.

— Ще бъде чудо, ако успеем да се освободим от този омразен човек.

— Той ми заяви, че няма да престане да ме преследва.

— Тогава ще прибегнем до полицията.

— Това е невъзможно, Шелер. В този град не можем да прибегнем към никого за помощ.

— Но ако му заявите твърдо, че не желаете да имате нищо общо с него?

Ирма поклати глава.

— Той не иска нищо да чуе. Не мога да се избавя от него. Не мога да се освободя от мисълта, че той е Норт.

— Аз не вярвам във вашите предположения, графиньо. Мисля, че в приликата между двете лица имаме работа с една обикновена случайност. Не е възможно Норт така скоро да стане офицер, и то полковник!

— И аз не знам какво да мисля вече, но трябва да се отърва от него, по какъвто и да е начин.

— Аз съм пък уверен, че той не е в състояние да ви направи нищо. Нека само се опита.

— Уви, Шелер, ти не можеш да му противостоиш. Той може да те убие.

— Е, това оставете на мене, графиньо. За да стане това, винаги са нужни двама: един, който ще убива, и друг, който се оставя да бъде убит.

— Аз искам да се върна във Филаделфия. Ще отида при италианеца. Той е единственият, който не се увлича от лицемерния чар на полковника.

— Тогава впрягам конете!

По време на пътуването Ирма постоянно мислеше за детето си. Тя се питаше къде може да бъде то, щом като не е при циганите на Роса. И мисълта й стигаше до жената със синия воал.

За голяма нейна радост срещнаха граф Джирарди още с пристигането си в хотела във Филаделфия.

Тя се реши веднага да го заговори.

— Моля ви, синьор, отделете ми няколко минути.

— Радвам се, че ще имам тази чест, мис Олденбург — зарадван отвърна италианецът.

Отидоха в неговия апартамент.

— Тук можете да се чувствате сигурна — каза той, като я покани да седне и затвори добре вратата.

— Забелязах — започна Ирма, — че специално наблюдавате един човек тук, във Филаделфия.

Очите на Джирарди заблестяха.

— Сигурно говорите за полковник Уилсън, миледи?

— Да — потвърди Ирма. — Познавате ли го добре?

— Зная само, че поразително прилича на престъпника от Медисън стрийт в Ню Йорк.

— Познавате ли този престъпник?

— Убиецът Гулд или Норт, нали? Да, миледи, по снимката.

— И аз не мога да се избавя от мисълта, че този полковник не е друг, а самият Норт.

— Имате ли някакви доказателства за това?

— Не. Само едно съмнение.

— А познавахте ли Гулд?

— Да. Бях компаньонка на жена му.

— И защо се обръщате към мен, миледи?

— И аз не мога да си обясня, синьор. Нещо ме кара да търся съвета и помощта ви.

— Помощ ли?

— Да. Този полковник ме преследва постоянно със своите предложения.

— Вие отблъснахте ли го?

— Още от първия миг.

— Не ви ли преследваше още от времето, когато бяхте компаньонка на жена му?

Ирма се изчерви и наведе очи.

— Да, Гулд още тогава ме убеждаваше да избягам с него на юг.

— Щом е така, този полковник без съмнение е самият Гулд.

— Аз се обръщам към вас, синьор, и искам вашата помощ. Кажете ми как да се избавя от него.

Графът помисли за минута.

— Има само един начин, миледи.

— Именно?

— Ще следвате точно моите съвети.

— Щом трябва, ще ви слушам.

— Дайте ми честната си дума.

— Ето ръката ми, синьор!

— Първата работа, която трябва да свършим, е да се уверим в личността на полковника.

— Но как?

— Изведнъж, с удар! Той е заслепен от страст към вас и тъкмо с тази страст трябва да е уязвим.

— Може би имате вече план.

— Да, миледи!

— Какъв е той?

— Ще участвате ли в моя план?

— Готова съм — живо отговори Ирма.

— Върнете се пак в Гардънфийлд, нали казахте, че полковникът е още там? Кой ще ви придружи?

— Фриц Шелер, мой доверен човек.

— Добре, ще вземете и мен във файтона. Вие ще слезете, аз ще остана сам в колата. Никой няма да се съмнява, че аз съм там. Шелер ще разпрегне конете. Аз ще се скрия в колата и ще очаквам вашия знак. Ще го дадете, когато полковникът дойде в стаята ви. Ето и револвера ми, с който можете да дадете сигнал.

— Не, не с револвера. Ще викам, ще повикам Шелер.

— Добре, но за всеки случай вземете револвера. На вашия вик аз ще се притека веднага.

— Съгласна съм.

— Предупредете Шелер!

Джирарди предложи ръката си на Ирма, за да я изведе.

Тя, без да разбере как, се съгласи и го хвана под ръка.

И двамата излязоха в салона.