Графиня просякиня

Роджър и жената със синия воал

Полковникът остави малката Лидия в Колумбия и се върна на кон във фермата. Всичко беше спокойно, когато той пристигна там. Никой не се яви да го посрещне. Роджър искаше да направи последен опит да получи тялото на Ирма. Той щеше да се отнесе лично до плантатора, когото не познаваше и когото всички наричаха новия Върмънт. Може би той щеше да сполучи да убеди плантатора да се откаже от решението си да задържи мъртвата, защото той най-сетне нямаше никакъв интерес. Изглежда, че само гордостта и желанието да покаже неограничената си власт го подтикваха към това. Все пак Роджър се надяваше да сполучи.

Късно следобед Роджър влезе в двора. Понеже не видя никой, той отведе сам коня си в обора. Оттам се отправи към жилището. Вратата беше заключена. Роджър почука. След малко вратата се отвори и Силвър, облечен в униформата си, се появи пред полковника.

— Искам да говоря с господин плантатора — каза Роджър и влезе в коридора.

— Невъзможно! — отговори Силвър с глас, пресипнал от пиянство. — Доколкото зная, плантаторът не е вкъщи.

— А пък на мене ми се струва, че нищо не знаеш — каза Роджър нетърпеливо.

— Идете горе, там ще намерите институтора — каза Силвър и поиска да се отдалечи.

— Институтора ли? — попита бързо Роджър.

— Исках да кажа инструктора — поправи се Силвър и показа с ръка нагоре, — нашия инструктор.

„Този човек здравата се е напил! — си каза Роджър и започна да се изкачва по стълбата. — Хубава гвардия!“

В една от горните стаи на къщата, вратата, на която беше отворена, седеше Евънз. Той дори не се помръдна, когато се появи полковникът.

— Искам да говоря с плантатора. Аз съм полицейският полковник Роджър.

— Плантаторът не е тук. Напразно ще го чакате, защото е на лов — отговори флегматично Евънз.

— Но аз трябва да говоря с него.

— Това не е толкова лесно. Плантаторът е много горд и е малко разположен да говори с когото и да е. Ако искате обаче да научите нещо, то мога да ви дам обяснения и аз, защото аз съм неговата дясна ръка.

— Идвам за лейди Ирма.

— А, да, мъртвата, зная.

— Тя е умряла от неестествена смърт, така че искам да установя причината за смъртта. Освен това имам интерес да я взема със себе си.

— Твърде късно, милорд. Лейди вече е погребана.

— Погребана ли?… И аз не можах да я видя още веднъж!

Евънз повдигна равнодушно рамене.

— Нямам вина — каза той, — само плантаторът има право да заповядва тук.

— А къде е погребана?

— В гробницата, милорд.

Роджър почувства прилив на гняв.

— Да, да, вие пристигнахте твърде късно — каза Евънз. — А пък уж имахте намерение да заявите за този случай, искахте да доведете помощ от града… Откажете се впрочем от вашите планове и по-добре се върнете в Ню Йорк. Вярвайте ми, нищо няма да направите!

Гневът на полковника порасна. Той виждаше, че подлецът се подиграва с него.

— Въпреки всичко аз трябва да зная от каква смърт е умряла лейди Ирма — каза той. — Има средства да постигна целта си, бъди уверен в това. Колкото до плантатора, аз трябва да го видя… Много съмнително ми се струва, че и той се казва Върмънт.

Евънз се изсмя.

— А на вас какво ви влиза в работата дали името му е Върмънт? Той има пълно право на това, защото е притежател на земите от Върмънт.

— Не знаеш ли дали настоящият ти господар носи някаква червена униформа? — попита Роджър, без да подозира, че инструкторът е съучастник на Норт.

— Червена униформа ли? Не, не съм виждал плантатора с подобна униформа. Пък и защо ли би я носил?

— Кога ще се върне плантаторът?

— Не мога да ви кажа — може нощес, а може и по-късно.

Роджър се убеди, че няма да може да изтръгне нещо от този човек. Той излезе от стаята, като обмисляше дали да чака завръщането на плантатора. Смрачаваше се. Изведнъж шум от приближаваща се каляска го накара да помисли, че може би плантаторът се връща от лов. Роджър инстинктивно се скри в сянката на дърветата, откъдето можеше да наблюдава, без да бъде забелязан. Едва стори това, и на шосето спря един файтон. Полковникът трепна.

От файтона слезе дама, която носеше син копринен воал. В нея той позна жената, известна под името Астрела, която беше свързана с Норт. Тъй като той се появяваше винаги там, където беше и Астрела, следователно плантаторът беше именно човекът, когото Роджър търсеше. Това откритие го зарадва, но той намери за благоразумно да остане скрит зад дърветата. Какво щеше да му помогне арестуването на тази жена? По-добре да я остави на свобода и да дочака завръщането на плантатора.

Роджър обаче беше в много неизгодно положение. Той беше сам, а тези хора нямаше да се спрат пред нищо.

Жената влезе вкъщи. Тогава Роджър си спомни за негъра полицай Самюъл, който му беше препоръчан от Графърд. Той трябваше да се намира някъде наблизо. Само да можеше да го намери! Самюъл беше работил във фермата и я познаваше. Ако го намереше, той щеше да има един помощник в случай на опасност.

Беше се мръкнало. Роджър излезе на шосето и се огледа за Самюъл. С негова помощ той искаше да обискира къщата, докато се завърне плантаторът. В това време жената със синия воал се разхождаше из къщата с такава самоувереност, сякаш имаше особени права. За нея беше повече от сигурно, че плантаторът не беше никой друг, освен Артур Норт.

След като се убеди, че в долните стаи няма никой, тя се качи горе. Евънз, излегнат на канапето, се вдигна учудено, като я видя. Нейното идване обаче не го изненада много, защото той знаеше, че Артур отдавна е в тесни връзки с тази жена. Евънз стана от канапето, но жената с воала не му обърна никакво внимание. Тя премина гордо покрай него и тръгна към съседната стая.

— Не е ли тук плантаторът? — попита тя с някакъв странен глас, който се стори на Евънз мъжки. Той обаче помисли, че тя е пресипнала.

— Плантаторът може да пристигне всеки миг — отговори той.

Жената влезе в съседната стая, като заключи вратата след себе си. Тя правеше всичко така, като че ли имаше най-големи права в тази къща. Евънз се усмихна.

— Йохан Гулд ще има за какво да се зарадва. Трябва да е красавица. Има фигура на кралица. Жалко, че човек не може да й се полюбува…

Той пак се изтегна на канапето. След малко дочу долу стъпки и се ослуша. Трябва да е Гулд, или Норт! Евънз стана, излезе в преддверието и погледна надолу по стълбата. Той съгледа голямата сламена шапка и синята дреха на плантатора. Норт се качваше по стълбата. Евънз му направи знак с ръка.

— Срещна ли началника на нюйоркската полиция? — попита той натъртено. Артур вдигна очи.

— Той идва тук и пита за вас. Струва ми се, че търси нещо. Може би е още долу. Мисля, че ще се върне.

— Какво иска? — попита рязко Норт и заканителни пламъчета блеснаха в очите му.

— Иска да говори с вас.

— Нямам какво да говоря с него — каза Норт и направи няколко крачки. — Ако дойде още веднъж, изгонете го! Забранявам му да стъпва в земите ми!

— Иска да вземе лейди Ирма със себе си — добави тайнствено Евънз, — и не отстъпва от намеренията си по никакъв начин.

— Да не е дръзнал някой от вас да му каже къде е миледи?

— Никой не е произнасял нито дума, милорд.

— Веднага да се маха от земите ми!

Евънз се приближи до Норт и му показа съседната стая.

— Имате посещение — каза той с мазна усмивка.

Артур го изгледа яростно.

— Какво значи това? — попита той твърдо.

— Жената със синия воал дойде — отговори Евънз.

Норт сякаш се изплаши от това известие. Този човек като че ли му казваше нещо невероятно.

— Искам да кажа приятелката ви, жената със синия воал — каза той сега с приятелски глас. — Тя чака в оръжейната.

— Да не сънуваш — промълви Артур.

— Тя е тук. Да й съобщя ли, че…

— Махни се, клетнико! — извика Артур, побледнял и раздразнен. — Ти си сънувал!

— Как може да съм сънувал, милорд! — каза Евънз. — Аз бях трезвен като сега. Защо се изплашихте толкова? Като че ли не съм виждал тази жена толкова пъти у вас. Ето, тя сега е тук и ви чака. Това е всичко, което имам да ви доложа.

Норт остана неподвижен на мястото си. Очите му горяха. Той беше под впечатлението, че го грози страшна опасност. В стаята започна да пада мрак.