Графиня просякиня

Изгубена и отново намерена

Да се върнем отново при Норт. Читателите си спомнят, че той пътуваше в един файтон към К. заедно с мисис Донелсън, която го беше последвала под влияние на тайнствената му сила.

Нощта беше тъмна и конете препускаха по неравния път. Норт седеше близо до свилата се в ъгъла жена. Тя не помръдваше от мястото си, но когато той се опитваше да я доближи, го спираше с бързо движение на ръката си.

Изведнъж се чу някакво изпращяване и файтонът силно се разлюля. Кочияшът изруга конете, удари ги с камшика и те спряха. Норт отвори вратата и отиде при него.

— Защо спря? — попита го той.

— Счупи се оста, мистър. Цялото шосе е осеяно с трапища. Само дяволът може да върви по него.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Да, подръжте конете малко. Аз ще се опитам да позакрепя оста. Вярвам, че ще издържи до Мансфийлд.

— Така ли се казва градчето, което се вижда пред нас?

— Да, мистър!

— Но аз искам да отида по-надалече. Не можеш ли да замениш счупената ос с нова? — попита неспокойно Норт.

— Едва ли. Ковачът няма да е станал по това време. Но хотелът е добър, можете спокойно да пренощувате там.

Норт ядосано удари с крак земята. Беше рисковано да предложи повече пари на кочияша, за да продължи на всяка цена, защото той можеше да се усъмни. Затова реши, че е по-разумно да се съгласи с него.

— Добре, така да бъде! Но се погрижи да тръгнем колкото може по-бързо.

Норт се качи във файтона. Скоро след това тръгнаха бавно към града. След около половин час кочияшът извика:

— Пристигнахме, сър!

Норт хвана внимателно ръката на мисис Донелсън, но тя веднага я издърпа. Той се опита да я хипнотизира отново, но това не му се удаде във файтона.

— Къде съм — извика тя изведнъж.

— Успокойте се, госпожо! — умоляваше я Норт, който се страхуваше, че излезлите да ги посрещнат служители на хотела ще я чуят.

— За бога, какво се е случило с мен? — продължаваше да вика уплашената жена. — Помощ! Помощ!

Управителят на хотела и слугите, разбрали, че става нещо нередно, забързаха към файтона. Уплахата на Норт също беше голяма, но той не искаше да се откаже от тази красива жена.

„Ще кажа, че е луда! — съобразяваше бързо той. — Да, така мога да се спася от това неприятно развитие на нещата!“

Смяташе, че ще успее да ги накара да му повярват. Но се случи нещо неочаквано. Управителят се беше приближил достатъчно, за да огледа посетителите, и изведнъж извика:

— Боже, вие ли сте, мисис Донелсън?

— Спасете ме, моля ви, спасете ме! — извика тя и скочи от файтона.

Норт разбра, че всичко е изгубено. Грабна чантичката със скъпоценностите на мисис Донелсън, отвори вратата и се изгуби в мрака. След него се чуваха викове, но той не спираше да бяга. Беше побеснял от яд, задето изпусна тази хубава жена, но животът му беше по-скъп.

Скоро отмина последните къщи и тръгна по разбитото шосе. От време на време се спираше и се ослушваше, за да разбере дали не го преследват. Не се чуваха нито човешки стъпки, нито конски тропот. Изглежда и този път се беше изплъзнал от преследвачите си.

Вървеше, без да забавя ход. Струваше му се, че тази нощ нямаше край. Най-после взе да се развиделява. В далечината се показаха къщи и той възкликна радостно: в този град все щеше да намери къде да се подслони за известно време. Започна да среща и празнично облечени хора.

— Ще ми кажете ли как се нарича този град? — попита той някакъв мъж.

— Падика — отговори той учудено.

— Но защо всички са облечени празнично?

— Защото има панаир, мистър.

Късметът на Норт отново беше проработил. Сред толкова много хора щеше да бъде в безопасност. Скоро намери приличен хотел и се настани в него. Чувстваше се много уморен, затова веднага си легна и след няколко минути заспа.

Панаирът беше довел доста хора в градчето. На площада бяха опънати много шатри. В общия шум се открояваха пресипналите от викане гласове на продавачите, които разкриваха достойнствата на стоката си пред очите на зяпачите. Голяма тълпа се беше събрала и пред огромната шатра, на която имаше нарисувано хубаво момиче, заобиколено от различни диви зверове, с които то си играеше. До шатрата беше забит висок пилон, по който се катереше някаква едра котка. Няколко папагала се люлееха насам-натам в обръчите си. Два големи надписа се набиваха в очите. На единия беше изписано:

И вторият, който беше изписан под фигурата на момичето:

Рядко се случваше да дойде пътуващ цирк в градчето, още повече с красива дресьорка, и навалицата ставаше все по-голяма. Скоро шатрата се изпълни с любопитни хора. Всички с голямо нетърпение чакаха да започне представлението.

Около обяд Норт се събуди. Събитията от изминалата нощ му се струваха като ужасен сън. „Какъв идиот съм! — упрекваше се той. — Как съм могъл да заспя толкова дълбоко! Ако ме бяха открили, нямаше да мога да окажа никаква съпротива.“

Облече се набързо и слезе в ресторанта на хотела. Залата беше празна. Поръча си обилен обяд, защото не беше ял от предния ден. Сервитьорът веднага изпълни поръчката му.

— Голямо оживление цари днес в града ви — заговори го Норт.

— Да, мистър, навсякъде е препълнено.

— Защо тогава ресторантът ви е празен? — учуди се Норт.

— Така е винаги по време на панаира. Всички се трупат пред шатрите, особено сега, когато е дошла някаква хубава дресьорка на лъвове. Всички са полудели по нея. Смятам и аз да отида да видя красивата Зенобия.

— Зенобия ли?

— Така се казва дресьорката на лъвове. Казват, че е страшно красиво момиче.

Норт не се заинтересува много от това, защото го вълнуваха други мисли. Но следващите думи на сервитьора му бяха много неприятни:

— Пък и доста полиция има. Струва ми се, че търсят някого.

Норт не издаде уплахата си, а спокойно довърши обяда си.

След това се качи в стаята.

Какво трябваше да предприеме сега? Да остане ли, или да бяга? Струваше му се, че и двата варианта са опасни. Може би нямаше да могат да го открият сред толкова много хора. За всеки случай извади скъпоценностите на мисис Донелсън от чантата и ги сложи в джоба си. След това слезе отново в ресторанта.

Сега имаше няколко посетители. Той седна по-близо до тях. Взе един вестник, за да се прикрива зад него, преструвайки се, че чете, и се заслуша в разговора на мъжете.

— Не можете да си представите колко бързо разкрива полицията някои случаи в днешно време — каза един от тях. — Ето, тази сутрин дойде полицията от Мансфийлд, за да търси някакъв опасен престъпник. Агентите били сигурни, че се укрива някъде тук.

— Но какво е направил? — полюбопитстваха останалите.

— Не зная точно. Престъпникът бил разпознат в Мансфийлд, но успял да избяга. По-интересното е, че не е бил сам. Придружавала го е една дама!

— Дама ли? — онемяха всички.

— Да, но тя започнала да вика от файтона и хората, които се притекли на помощ, познали в нея съпругата на един доста известен гражданин от Нашвил. Престъпникът се уплашил и избягал.

— Ами дамата?

— Тя била много отчаяна. Изглежда, че не е тръгнала доброволно с него, а е била принудена по някакъв начин.

Норт страшно се ядоса, като чу това. Загубата на красивата жена го вбесяваше. В този миг вратата на ресторанта се отвори и се чуха тежки стъпки и звън на саби. Норт погледна иззад вестника и доста се изплаши, като видя няколкото полицаи. Единият от тях се приближи към управителя и попита:

— Имате ли гости в хотела?

— Не. От девет часа снощи не е идвал никой.

Сервитьорът се приближи и му прошепна нещо.

— Извинете ме, но съм забравил, че тази сутрин дойде един мъж.

— Тази сутрин? Къде е той?

— Сигурно е на панаира — отвърна управителят.

— Не е! — обади се сервитьорът. — Седнал е на онази маса.

Норт почувства, че кръвта нахлува в главата му. Помисли си, че с него е свършено. Само хладнокръвието му можеше да го спаси. Полицаите се приближиха към него.

— Извинете за безпокойството, мистър! Имате ли документи за самоличност?

Норт винаги беше подготвен за такива изненади. Освен парите беше взел от портфейла на мистър Филип и документите му. Извади ги и ги подаде на агента.

— Мистър Джеймс Филип, притежател на мини — прочете високо агентът. — Извинете, мистър!

Норт махна небрежно с ръка и прибра документите.

— Какво? Джеймс Филип ли? — учуди се един от посетителите и се приближи към полицаите. — Познавам добре мистър Филип от Нашвил. Тук има нещо нередно, този човек не е Джеймс Филип.

Норт разбра, че е разкрит. Само бягството можеше да го спаси. Единственият свободен изход беше прозорецът и той се спусна към него. Скокът оттам не беше опасен, защото ресторантът беше на първия етаж. Докато агентите се съвземат от изненадата, Норт скочи през отворения прозорец.

— Дръжте го! Дръжте го! — викнаха те и се втурнаха след него.