Графиня просякиня

Обискът

Амбулантният търговец Фокс беше постъпил много изкусно. След като беше приет в чифлика и показа на Линкълн часовниците си, той се оттегли в стаята, която му беше посочена, и запали лампата. Понеже от разговора си с хазаите не можа да разбере дали жената със синия воал е в чифлика, той започна да търси. Но напразно. Излезе на двора. В тъмнината някой му извика „Кой е“ и той забеляза лъскавото дуло на един револвер. Това беше другият стражар.

— Къде са другите? — попита Фокс.

— Ей там, под дърветата.

Макнийл дойде и Фокс каза:

— Ето ключовете от избата.

В това време дойдоха Роджър и Бърнард.

— Дойде ли Норт? — попита вторият.

— Не съм го виждал. Нито жената със синия воал. Но ми се струва, че долу в избата се върши нещо.

— Не видя ли жената с детето?

— Не. Но взех ключовете от избата. Там е заключена чифликчийката, която видях, че влезе. Аз заключих след нея вратата. Тя не може да излезе по никакъв начин.

Роджър, Бърнард и Фокс тръгнаха към осветения прозорец на Ирма. Роджър вярваше, че тя е там. Той реши да извърши обиск и отиде да събуди Линкълн. Последният остана изненадан.

— Вие тук? — попита той.

— Върнах се още веднъж у вас, мистър Линкълн — отговори Роджър. — Предупредиха ни, че Норт и жената със синия воал се навъртали около вашия чифлик или в самия него.

— В моя чифлик ли? — извика Линкълн учуден, като клатеше глава.

— Може би някой им е дал подслон без ваше знание. Затова дойдохме, с ваше позволение да направим един обиск.

— Обискът ще направя аз сам лично. Никому не позволявам да тършува из къщите ми.

— Радвам се на вашата отговорност. Опасявам се обаче, че съпругата ви се е оставила да бъде измамена и е приела гости, които ние преследваме.

— Тогава да отидем в къщата за гости, мистър Роджър.

— Там няма да намерим никого, освен амбулантния търговец и Ирма с детенцето й. Затова е излишно да ходим.

— Но и тук, в моето жилище, нищо няма да откриете.

— Ако позволите, в избата. Хайде, мистър Линкълн, да не губим време…

Фермерът се съгласи и запали свещ.

— Ето ключа — каза Бърнард. Той го беше взел от ръката на Фокс.

— Ключът ли? — учуди се Линкълн. — Как се намира той във вашите ръце?

— Взехме го за по-голяма сигурност.

— Дайте ми го, аз сам трябва да отворя — каза Линкълн.

— Ето. Отворете!

Фермерът отвори. Тримата го последваха. Навътре се чу шум.

— Кой е? — извика Линкълн.

— Кой може да бъде? — отговори един женски глас. — Аз съм — извика Хариета и застана пред мъжа си.

— Ти ли си? Ами какво правиш тук посред нощ?

— Скрих се от тебе, за да бъда на по-сигурно място.

— Струва ми се, че това не е самата истина — каза Бърнард. — Вие криете тук жената със синия воал и Норт.

Хариета се изсмя безочливо.

— Мълчи! — кресна Линкълн.

— Ето една ръкавица — каза Бърнард, — това е ръкавицата на преследваната личност. Загубила я е тук.

— Мисис Астрела трябва да е тук — извика Роджър. — Я гледайте!

Бърнард и Линкълн претърсиха всички ъгли. Хариета мина покрай Фокс и каза ядосано:

— Стар глупак, ти направи това, но аз ще ти отмъстя.

Избата беше добре затворена, при това жената не беше намерена. Не беше възможно да е излязла през отдушниците, те бяха много нависоко. Как е могла обаче да се измъкне? Това беше тайна. Изведнъж Линкълн, посинял от яд, извика:

— Оставете работата само на мене. Аз ще я накарам да каже къде я е скрила.

Той отиде в къщата при Хариета да я попита къде е скрила Астрела. Но не я намери. Изведнъж писък процепи нощната тишина. Той идваше откъм страната на алеята. Хариета беше попаднала в ръцете на двамата полицаи. Макнийл и другарят му я бяха задържали.

— Не ме ли познавате? — викаше тя сърдито, като искаше да се изтръгне.

— Никой не може сега да излиза от чифлика. И вие също! — каза Макнийл.

Линкълн позна гласа на жена си. Той се спусна като див към нея.

— Къде е жената? — извика той вбесен.

— Не зная.

— Ти си ги крила. Къде са сега и жената, и мъжът?

— Зная само, че мъжът беше преди малко зад чифлика.

Стражарите пуснаха Хариета.

— Тогава ти си пуснала онази жена да отиде при него.

— Не, тя беше в избата.

— Лъжеш! — изрева Линкълн.

— Не те лъжа. Може би са избягали и двамата.

— Норт!

— Да, за него питай жената от къщата за гости — отговори Хариета с омраза. — Тя е негова жена и е постоянно във връзка с него. Той искаше да се срещне с нея или да я вземе със себе си и тя си тръгна.

— Ирма отиде ли си?

— Повече нищо не зная.

Като чу това, Роджър бързо отиде в къщата и се увери, че Ирма я нямаше. Изглеждаше, че се заплита нова тайна. Или че Ирма е избягала от Астрела и Норт, или че смъртните й врагове са успели да сложат ръка на нея и да я принудят да напусне чифлика посред нощ.

— Трябва да тръгнем по дирите им — каза Роджър. — Норт е бил тук, бил е зад чифлика. Без съмнение жената със синия воал се е срещнала с него. Всичко е било подготвено. Но не мога да разбера ролята на мисис Хариета.

— Сега се убеждаваме, че суровите обноски на Линкълн към нея са заслужени, тя ги предизвиква — каза Бърнард. — Тя е подла. Зад гърба ни е влязла в преговори с Норт и жената и ги е скрила, вместо да ни ги предаде.

— Те не са успели да отидат надалече. Да се качим на конете и да ги догоним. Веднага се качвай, Макнийл. Бързо! — каза Роджър.