Графиня просякиня

В клопката

Пен обслужи клиентите си и седна до Сам, за да го разпита за някои, които подозираше.

Норт седеше в стаята. Като размисли, той разбра, че положението му не е блестящо. От една страна, той искаше да се махне колкото може по-скоро от това място, а от друга, да остане, за да дочака идването на Ирма. Макар и престъпник, Норт беше интелигентен човек. Съпругът на Ирма фон Хоенщайн и на Мария Шмит не беше роден за плантатор. Обстоятелствата го бяха принудили да живее заедно с вулгарни престъпници, от които сега искаше да се отърве завинаги. Норт разбра, че Евънз го беше издал на другарите си и че те го преследваха, за да го ограбят. Но той вече беше взел мерки. Преди няколко дни беше писал под името полковник Уилсън на фирмата „Милтън Брадърс“ в Нови Орлеан, която се занимаваше с покупко-продажби на недвижими имоти в южните щати. Той, Върмънт, я беше натоварил да продаде бързо плантацията, защото мислеше да замине за Индия. В писмото молеше фирмата да се поинтересува само за купувач и да не завързва кореспонденция по въпроса, защото след няколко дни щял да се представи лично — в Нови Орлеан.

Норт искаше да изчезне от тази област, където следите му бяха открити, и по възможност да се махне и от Съединените щати. Но той познаваше упоритостта на тяхната полиция и затова трябваше да действа с голяма предпазливост.

Планът му се състоеше в следното. Реката, където беше спрял, се вливаше в голямата река Алабама. С моста, нает от стареца Пен, мислеше да слезе до устието й. Там щеше да намери кола и коне, които да го отведат до най-близкото пристанище на Алабама, откъдето с параход да стигне чак до устието й. Оттам с железницата до Нови Орлеан. Стигнал веднъж в този голям град, след като продадеше имота, лесно можеше да отплава за Англия. И през ум не му минаваше да ходи в Индия. С това той искаше само да заблуди полицията. В многомилионния Лондон трудно можеха да го открият. Норт беше уверен, че с пари всичко се постига. С тяхна помощ се надяваше да си купи документ за титла и под името лорд Дарлинг да се движи във висшето общество на столицата.

Но имаше нещо, което пречеше на Норт да изпълни плана си. И в неговия живот, както и в живота на всички големи престъпници, жените играеха фатална роля. Любовта към жена му го завладя отново с непобедима сила. Към нея се прибави и ужасната ревност от полковник Роджър — един опасен съперник. Миналото възкръсна пред него. Примамливите картини на едно отдавна отлетяло щастие преминаваха през главата му с шеметна бързина. Гордата аристократка беше пожертвала за него всичко: благородно име, чест, родителска любов, светло бъдеще, наследството от много милиони — само и само да му принадлежи. О, колко горда беше тя и сега, в положението си на обикновена жена!… Той беше се запознал с нея във Филаделфия… Възвишената й красота, която се бе запазила и досега, и дивният й глас го бяха омаяли и потопили в едно неповторимо блаженство… Но сега… Не беше ли лудост от негова страна да се опитва да се приближи още веднъж до нея? Макар че Ирма му беше дала ясно да разбере, че той не може да разчита повече на взаимност, страстта го заслепяваше и го караше да забрави всякакво благоразумие. Той знаеше добре, че ако остане тук, поставя живота си на карта, и въпреки това остана, защото… защото искаше поне още веднъж да я владее без детето й. Да, само веднъж, а после… после?… Злобни пламъчета святкаха в очите му.

В този миг се почука леко на вратата. Норт трепна. Неволно посегна към джоба на пардесюто си, където обикновено носеше зареден револвер. Дали Пен не го беше издал? Сигурно Евънз се промъкваше крадешком след него! Той познаваше хитростта му. Артур Норт стоеше неподвижен в средата на стаята и не смееше да мръдне, с поглед, втренчен във вратата. Обзе го ужас, когато се сети, че е забравил да я заключи. Сега вече беше късно. Само мълчанието можеше да го спаси. В това време обаче някой натисна вратата. Норт вдигна револвера, решен на всичко.

— Стой! — извика той със страшен глас.

Главата на Пен се подаде през пролуката. Старецът се намери натясно. Ако се опиташе да се върне, Норт можеше да стреля. Животът на човека по тези места не се ценеше много. Затова той благоразумно влезе, като затвори полека след себе си.

— По дяволите! — каза Пен с пресилена усмивка. — Така ли приемате приятелите си? Скрийте револвера! Не виждате ли, че идвам невъоръжен и без лоши намерения?

Норт свали оръжието.

— Всеки може да се усъмни, като те види да влизаш така дебнешком.

— Още повече вие, мистър Йохан Гулд от Ню Йорк — отвърна Пен с неочаквана смелост.

Норт пребледня, отстъпи крачка назад и отново вдигна револвера.

Пен не помръдна.

— Остави това, приятелю! — каза той с престорена смелост. — Възможно е да ме убиеш, но може и да не успееш. Сигурно е обаче, че изстрелът ти ще те предаде в ръцете на палача.

Безразличието, с което говореше Пен, изплаши Норт.

— Вярваш ли — продължи Пен, придобил вече кураж, — че след като научих кой си и че другите са дошли да те арестуват, имам някаква особена нужда да идвам тук и да се излагам на опасност…

— Кои са дошли?

— Дявол да го вземе! — изсмя се старецът. — Трябва да ме смяташ за много прост, ако мислиш, че не ми се стори подозрителен още от самото начало. Аз обаче съм разбран човек, поне такъв, какъвто трябва да бъде човек в този американски свят. Ти ми даде пари и аз ти отстъпих един от моите мостове за тази нощ. Само че положението малко се измени оттогава. Разпитах Сам, който е полицейски агент — сега той е долу, — и разбрах истината. Твоите така наречени телохранители са се присъединили към него и един от тях в този момент е на път към плантацията, за да доведе полковник Роджър и полицая Макнийл. Те разговаряха тайно от мен, но аз ги надхитрих. Слязох в зимника, изкачих се предпазливо по стълбата, долепих ухо до дъската, която ме отделяше от тях, и чух всичко, което си говореха.

— Е, какво мислят да правят?

— Искат да направят обиск на къщата, след като пристигне полковникът, защото само той има право на това.

— Но как могат да знаят, че аз съм тук, щом ти не си ме издал! — извика сърдито Норт и отново вдигна заплашително револвера.

Пен го изгледа презрително.

— Това щеше да е най-лесното. Аз обаче се въздържах от подобна стъпка, и то не от съчувствие към такъв страшен убиец, а само защото реших, че за мен ще бъде по-изгодно да те предупредя и по този начин да спечеля една порядъчна сума. Така накратко стоят нещата.

— Пари? — промълви Норт. — Добре, ще ти дам хиляда долара, ако ме спасиш.

— Трудна работа — отговори старецът спокойно. — Къщата е заобиколена. Нито един изход не е свободен. Попадна в клопка!

Норт изруга и се спусна към прозореца.

— Назад! — извика Пен. — Искаш да те видят ли?

Норт се спря. После крадешком се приближи към прозореца и погледна към двора. Пен не беше излъгал. Когато се обърна, лицето му беше бяло като стената.

— Е, какво ще правим сега?

Пен с ръце в джобовете го гледаше спокойно.

— Има една възможност, драги господине — каза той с хитра усмивка, — но колата не върви, ако не се смаже…

Норт скръцна със зъби от яд.

— Две хиляди долара!

Пен поклати глава.

— Три хиляди!

— Ами, за такава дребна сума не рискувам.

— Пет хиляди! — извика Норт.

— Животът ти е в опасност — беше отговорът на Пен.

Норт тропна с крак.

— Свършвай най-после! Кажи си цената! — извика той, треперещ от ярост.

— Десет хиляди, нито стотинка по-малко.

— Да не си полудял?

— Напротив, никога не съм бил по-разумен, отколкото сега.

Последва бърз разговор, изпълнен с ругатни и закани. Изведнъж Пен извика:

— Чуваш ли? Идват. Имах достатъчно добри намерения по отношение на теб, Гулд. Сега трябва да се върна долу.

Той направи няколко крачки към вратата.

— Чакай! — извика Норт. — Ето ти десет хиляди долара.

Пен се върна.

— Без нерви, ако е възможно! Аз не направих нищо друго, освен една сделка.

Норт с треперещи ръце извади връзка банкноти.

— Ще ме спасиш, нали?

— Надявам се.

— Как?… Мислиш ли, че ще ти платя десет хиляди долара само за една проста надежда?

Пен сви рамене.

— Другите ще ти вземат всичко, дори и живота! — каза старецът.

Отдолу се чуха гласове — викаха Пен.

Норт измърмори нещо на немски, което Пен не разбра. После му подаде банкнотите.

— Ако ме издадеш, ще те издам и аз. Имам револвер и първият, който би ми излязъл насреща…

— Идват! Бързо след мен, докато не е станало късно! Двамата напуснаха навреме стаята. Някой се изкачваше бързо по стълбата.