Графиня просякиня

Майчино сърце

Мисис Тейлър посрещна сина си уплашена. Нейните предчувствия, подозрения и предсказания се бяха сбъднали. Смазан, с разбит дух, крайно отчаян, Уилям й разказа всичко, което бе станало. То бе потвърдено и от едно писмо от нотариуса, което пристигна в следващия момент. Краката на Уилям се подкосиха.

— Стани, синко! — промълви мисис Тейлър. — Аз ти простих всичко.

Но когато той й съобщи, че са разорени, останали съвсем без средства, нервите й не издържаха и тя изгуби съзнание. След много време от нейните треперещи устни се изтръгна лека въздишка.

— Уилям — прошепна тя с едва чут глас, — разкажи ми всичко с целия му ужас. Искам да знам всичко.

Младежът разказа как бе станал гарант за чека на прелъстителната жена, след това — онова, което се бе случило в тази ужасна нощ. Когато свърши разказа си, мисис Тейлър облегна уморено главата си на стола.

— Мамо, мила, скъпа мамо! — извика младежът отчаян. — Не ме проклинай за лекомислието ми. Аз ще поправя всичко: ще работя денем и нощем, ще прося, ако стане нужда, само не ме отблъсквай!

— Уви! Ако баща ти беше още жив, не би могъл да преживее този срам.

— Да. Аз се опитах днес да сложа край на страданията си — отговори Уилям. — Много мислих и реших да не живея повече, но си спомних за тебе. Само ти имаш права над мен сега. Ще се откажа от всичко и ще живея само за теб. Нищо няма да ми тежи, когато се касае за тебе. Ще платя за лекомислието си с тежка работа и постоянни угризения на съвестта, които ще ме преследват до края на живота ми.

Мисис Тейлър хвана нежно с двете си ръце главата на сина си. Майчината любов я застави да прости грешката на своето дете.

— Прощавам ти, сине мой — каза тя кротко. — Ти наистина си сгрешил, но си още много млад и неопитен. Какво могат да бъдат моите упреци и страдания? Мъките ти напоследък са побелили косата ти и са те състарили преждевременно. Ти си наказан много повече, отколкото заслужаваш.

Уилям стоеше на колене и целуваше горещо ръцете на майка си. Сърцето му се топеше от мъка.

— Добрата ми майка! — изстена той. — Благодаря ти за добрината, която не заслужавам. Заклевам ти се, че отсега нататък моят живот ще принадлежи само на тебе и ти никога вече няма да имаш повод да се оплачеш от мене. Кълна ти се тържествено, ако бог ми помогне, да работя до последни сили, за да не се лишиш от нищо.

Тъжните очи на мисис Тейлър се спряха с любов върху сина й.

— Не представяй бъдещето в толкова черни краски, синко — милваше го и го утешаваше тя. — Вярно е, че загубихме имуществото си, но все пак има надежда престъпниците да бъдат хванати. Дори и това да не стане, пак ни остават няколко хиляди долара от тази къща, която можем да дадем под наем. Този приход ще може да покрие дневните ни нужди. От друга страна, аз имам влиятелни роднини и приятели, които ще намерят за тебе доходна и сносна работа. Не се отчайвай, имай кураж и забрави ония подлеци, които отровиха твоята младост.

— Как ще ти се отблагодаря за тази жертва, мамо? — извика Уилям.

— Отсега нататък те моля само едно — продължи жената, — вслушвай се в съветите ми. Не забравяй, че аз вече нямам нищо друго, освен тебе, че съм твоя майка, която те обича повече от себе си, и че ти прощавам всичко.

— Ти вече няма да има за какво да се оплачеш от мен! — обеща Уилям. — Ще ти докажа това не само на думи, но и на дело.

Мисис Тейлър прегърна сина си. Чувството й на увереност, че отново е спечелила сърцето на своя син, я накара да забрави загубата. По-рано тя се страхуваше, че хубавата жена ще отчужди от нея обичния й син, но сега виждаше, че това не е така.

Изведнъж Уилям усети, че главата на майка му натежа на неговото рамо. Той погледна загрижено лицето й, което носеше отпечатъка на силното душевно преживяване. Като се боеше да не би майка му да получи втори припадък, той я намести удобно на едно кресло.

— Какво ти е, мамо? Ти си толкова променена! — попита той изплашен.

— Не знам, изведнъж ми стана зле — оплака се мисис Тейлър с отслабнал глас. — Моля те, дай ми малко вода!

Уилям с треперещи ръце поднесе чашата до бледите й устни.

— Мамо, мамо! — извика той уплашен. — Какво ти е? Зле ли ти е? Да повикам ли лекар?

Мисис Тейлър кимна одобрително. Уилям изпрати един стар домашен приятел, който живееше наблизо, да отиде веднага за лекар. После улови студените ръце на майка си. Още красивото лице на мисис Тейлър бе посиняло. Тя дишаше трудно и не отговаряше на въпросите на разтревожения си син, само от време на време се чуваше неразбираем шепот.

— Умирам! — прошепна тя с едва доловим глас.

— Мамо! — извика Уилям. — Говори, за бога! Мамо, не ме оставяй! Какво ще правя съвсем сам на този свят!

— Бъди здрав, Уилям! Аз ти простих. Бъди щастлив! Ти си мъж, дръж се като такъв и се научи да побеждаваш!

— Не, не, мамо! — извика отчаян Уилям. — Не ми ли стигат моите мъки? Трябва ли да те изгубя? Мамо — извика той още по-силно, — чуваш ли ме?

— Бог да те благослови, Уилям, скъпи, мили ми сине! — едва се чуваше шепотът от нейните бледи устни.

Междувременно тежки бързи крачки се приближиха до вратата. Лекарят, доста стар човек, влезе в стаята. Той погледна бездушното тяло и поклати тъжно глава. Чу се отчаян вик и нещастникът се хвърли върху майка си.

— Жива ли е? — извика Уилям.

— Кураж, мистър Тейлър! — каза лекарят развълнувано. — Майка ви вече не е жива. Апоплектичен удар!

Синът грохна до мъртвото тяло на майка си, като целуваше изстиващите й ръце. Лекарят мина в съседната стая. Тейлър страдаше ужасно. Майка му беше последната му връзка със света. Той стана, извади един револвер от джоба си и погледна оръжието с горчива усмивка. То щеше да му послужи като инструмент за отмъщението. Сложи го в шкафа, после извади друг, зареди и него и го сложи в джоба си. След това се приближи до мъртвата и я целуна по челото.

— Сбогом, мамо! — прошепна той. — Ще се видим там горе.

Напусна стаята, където смъртта отне последната му утеха.

— Сега ще се върна на мястото си. Последният Тейлър трябва да измие с кръв безчестието на стария род — прошепна той.