Графиня просякиня

Анонимно писмо

Измина една седмица. В двореца на семейство Тейлър трескаво се приготвяха за сватба. Един ден Уилям получи анонимно писмо. Той прочете:

Старият нотариус, когото мисис Тейлър бе натоварила да събере сведения за Мерседес, беше съобщил, че в Аризона наистина има имения на името Итърби и че те дават добри доходи. Това писмо сега раздразни Уилям. Освен това банката не беше платила още чека на Мерседес поради някакви формалности.

Когато Уилям се видя с Мерседес, й показа писмото. Красавицата побледня. Гонсалес също се уплаши, като прочете писмото. Когато Уилям си отиде, двамата подлеци решиха да действат бързо, за да успеят да осребрят чека и да избягат.

На другия ден пред Уилям се представи самият автор на анонимното писмо — мистър Глоувър. Отначало младежът се нахвърли върху него много ядосан, но с такт и голямо хладнокръвие непознатият доброжелател увери Уилям в своето непогрешно наблюдение и добри чувства. Той разказа, че родителите на Мерседес са били акробати и самата тя е била такава, а също така и че нямала никакъв брат.

Глоувър показа една снимка на Мерседес в акробатски костюм. Уилям взе снимката.

— Освен това първоначално тя е била жена на един клоун и после се е омъжила за някой си Итърби. Има и дете, подхвърлено в яслите. И този Итърби, като разбрал, че тя му изневерява, я изгонил. След смъртта му се говореше, че е умрял от отравяне.

Освен това Глоувър показа едно писмо на Мерседес, с което тя изявява съгласието си да се яви на любовна среща още като омъжена със самия Глоувър. Той прибави, че има намерение веднага да направи необходимото за арестуването на Мерседес, понеже вижда, че Уилям е попаднал в мрежата на опасни изнудвачи и фалшификатори.

— Тя няма никакви мини. Наследниците на мъжа й ги оспориха и й ги отнеха.

— Но защо не ме предупредихте по-рано? — отчая се Уилям.

— Защото дойдох в Сан Франциско вчера и узнах, че сте се сгодили за Мерседес Итърби, в която познах бившата клоунка. Много хора е излъгало нейното красиво лице — добави Глоувър. — Освен това писмата от управителя на нейните мини също са фалшифицирани.

Уилям щеше да полудее. Той не можеше да си намери място. Отиде да подслушва около къщата на Гонсалес и чу как последният каза:

— Чудно защо днес Уилям не се яви.

— Добре, че не дойде. Вече продадох огърлицата и втори път не бих могла да го излъжа — каза Мерседес.

Уилям подскочи като ужилен.

— За жалост не можахме да продадем и коня! — каза Гонсалес.

— Утре вече трябва да бягаме, получихме всички пари — каза Мерседес. — Днес срещнах един познат, който хубаво ме огледа — добави тя.

— Да, трябва да се пазиш, защото хората подозират, че си отровила мъжа си.

— Ти да мълчиш за това!

На Уилям всичко му стана ясно. Той не можа повече да се стърпи, скочи през прозореца и извика:

— Подлеци! Сега ще получите наказанието си! — и стреля по Гонсалес. Той падна като сноп на земята. Мерседес побягна. Уилям я гонеше, но тя успя да се вмъкне в една врата и да я затвори бързо след себе си.

В това време Гонсалес, който се беше престорил на убит, се съвзе от слабото нараняване на ръката и когато Уилям си отиде, намери Мерседес.

Уилям се скиташе безцелно из улиците, докато се съмна. Той отиде в банката „Калифорния“ и там узна, че няколко минути преди да дойде, Гонсалес е успял да осребри чека. Веднага изпратиха полиция да търси този човек, понеже Уилям обясни в какво се състои работата, но всичко беше напразно. Уилям Тейлър бе разярен, фамилията Тейлър беше разорена.