Графиня просякиня

Освободената

Ирма беше в стаичката, когато хазайката й влезе.

— Безпокоя ли те? — попита жената.

— Не.

— Представете си, госпожице, какво ми се случи вчера! — избъбри приказливата старица.

Ирма я погледна въпросително.

— На горния етаж живее семейство Хонкинс. Вие май не го познавате, нали? Е, това няма значение. Вчера малкото им момиче тичаше по улицата. Изведнъж видях, че идва кола, конете, на която препускаха бързо, подплашени от нещо. Коларят не можа да ги спре и те стъпкаха детето. Сега то е на легло и има слаба надежда за спасението му. Ето какво правят неразумните деца!

Очите на Ирма се напълниха със сълзи от състрадание. Тя веднага помисли за своето дете, за малката Лидия.

— Да, такива са децата! — повтори старицата. — Излязат от къщи и човек не знае какво ще стане с тях. Може да ги премажат или пък да отидат толкова далече, че не знаят как да се върнат обратно вкъщи. Всеки ден във вестниците се съобщава за изгубени деца. По-миналата седмица едно било намерено от полицията и сега търсят родителите му.

— Къде, къде е намерено? — извика Ирма.

— Боже, не мога да си спомня добре къде е било това, защото измина цяла седмица оттогава… А, чакай… точно така… било е в Марвил… там е било намерено!

— Марвил! Трябва да е някой по-голям град. В кой щат се намира?

— В Колумбия, госпожице.

— В Колумбия ли? — извика изненадано Ирма. — О, Господи, това може да бъде моята Лидия!

Старицата я изгледа учудено, тръгна към вратата, мърморейки:

— Значи тя има и дете!

Ирма остана сама, изпълнена с тревога. Тя трябваше да намери какъвто и да е начин да отиде в Марвил и да разбере дали това не е нейното дете. А може би е съвсем друго? Голямото й желание да намери Лидия я караше да вижда във всяко загубено, отвлечено или пострадало дете своето момиченце.

В тази минута си спомни, че беше обвързана с договор със собственика на заведението. А имаше и дългове, които беше направила, за да си купи рокли. Тези мисли я натъжиха още повече. Може би там нейната Лидия плачеше за майка си, може би имаше нужда някой да я защити от груби хора и тя със сълзи на очи протягаше ръце към майка си, която е толкова далече от нея! А тя не можеше да направи нищо, защото беше почти робиня и не можеше да спаси обичното си дете.

Откъде можеше да намери средства, за да се избави от това плачевно състояние? Какво можеха да помогнат нейните сълзи и молитви? Упоритият собственик имаше законно право и ако тя избягаше, полицията щеше да я преследва.

След един час тя трябваше да пее, да пее със сърце, препълнено от мъка. Трябваше да потисне разкъсващата я скръб и да застане усмихната пред публиката и да я развесели. Това беше прекалено жестоко. Въпреки това тя надви болката и отиде на работа.

След като с големи усилия изпя песните, тръгна към дома си.

Ирландецът Пати както винаги я чакаше на входа. Вървяха мълчаливо, но на светлината на един фенер той я погледна и попита:

— Плакала ли сте?

Ирма потвърди с кимване на глава.

— Да не ви е обидил някой? — прозвуча заканително гласът му.

Няколко минути Ирма се бори в себе си, но нуждата да сподели с някого мъката си надделя. Тя разказа със задавен глас своята съдба и съдбата на детето си.

След като изслуша разказа й, ирландецът се замисли.

— Добре тогава — промълви той след дълго мълчание. — Ако тази вечер имате малко свободно време, запазете го за мен, мис. Нека да се поразходим малко. Искам да ви кажа нещо.

Ирма се съгласи и скоро се озоваха в една пуста улица.

— Днес ме виждате за последен път, мис! — каза Пати.

Тя го погледна изплашено. Кой щеше да я пази занапред?

— Да, днес ви съпровождам за последен път! — повтори той.

— Ще напуснете ли града?

— Не. Но днес мислих много. Реших, че вие вече нямате нужда от мен. Помните ли, мис, когато ме избавихте от хората, които искаха да ме пратят на оня свят. Тогава аз се заклех да ви закрилям като сестра. И удържах на думата си. Съжалявам, че не дадох по-добър урок на нехранимайковците, които ви нападнаха. И понеже ми казахте, че съдържателят ви държи в ноктите си, аз разбрах какво трябва да направя. Вие не само ме спасихте тогава, но направихте от мен порядъчен човек. Откакто ви познавам, не съм допрял чаша с ракия до устните си. А миналата неделя дори отидох и на църква.

— Това изпълва сърцето ми с радост — каза Ирма и му подаде ръката си.

Бяха стигнали до неговия дом.

— Сега ще се сбогувам с вас — каза Пати. — Досега не можехте да търсите детето си, защото нямахте средства, а имате и дългове. Зная, че лесно не можете да се отървете от този подлец. И понеже искам да ви помогна, днес отидох при един адвокат и заедно с него отидохме при съдържателя. Поисках му да ви освободи срещу едно малко обезщетение. Сега вече няма нужда да се връщате там, където толкова страдате, и ще можете да потърсите детето си. Съдържателят ще ви изплати и една значителна сума.

— Но защо сте направили това? — извика Ирма. — Защо заради мен се лишавате от припечеленото с толкова усилия? Не мога да приема тази жертва.

— Въпросът вече е приключен, мис, Бог да ви благослови да намерите детето си!

Пати се наведе и целуна ръката й. Веднага след това бързо се отдалечи. Напразно Ирма го викаше да се върне. Развълнувана и смутена, тя се прибра в стаята си и пак заплака. Но сега в скръбта й имаше и малко радост. Вече можеше да отиде в Марвил.