Графиня просякиня

Изгубена!

Ирма, обзета от нетърпение, не можа да дочака спирането на параходчето. Думите на Норт пронизаха сърцето й — тя беше уверена, че сега за първи път мъжът й говореше истината. От този миг за нея имаше само една мисъл: по-скоро да стигне брега и да тръгне да търси детето си.

И докато Шелер избираше място за спиране, тя скочи на сушата. За щастие брегът беше обрасъл с трева и тя не се нарани. Въздъхна няколко пъти измъчено и се изправи на крака. Параходчето продължаваше хода си. Ирма погледна след него и когато то се отдалечи, коленичи на земята и започна горещо да се моли.

Последните й думи се стопиха в нощния мрак. Реката тихо шумеше. Слабият ветрец отнесе на крилете си молитвата на майката…

Ирма бавно се изправи, после затича към мястото, откъдето бяха тръгнали.