Графиня просякиня

Засилване на опасността

Какво се бе случило през това време с Юнона? Надзирателите я бяха завели в плантацията при замъка Харвидейл, където Ирма беше се оказала пленница на Лонг. Юнона не се предаде лесно. Тя причини маса главоболия на похитителите си още по пътя и те й се заканиха:

— Почакай само, проклетнице, ще ти смъкнем черната кожа!

— Посмейте само да ме пипнете! — извика негърката. — Когато дойде полицията, ще покажа гърба си и тогава вие всичките ще влезете в затвора.

Тази закана въздейства на грубите мъже. Те имаше за какво да се боят от полицията. Тя отдавна държеше под око имението на Лонг и сега чакаше най-малкия повод, за да се намеси в страшните беззакония, които се вършеха там.

Като стигнаха, оставиха Юнона в колибата, предназначена за нея. Негърката още не беше се окопитила, когато при нея влезе старшият надзирател, заклетият мъчител на нещастните негри.

— А, това е значи пиленцето, което е излязло от кафеза си? — каза той подигравателно.

— Лъжа! — каза пленницата. — Не съм работила тук никога.

— Мълчи, негоднице, или искаш да те оставя мъртва на земята!

— Опитай се само да го направиш — изсъска Юнона диво. — Всичките ти закани са празни приказки. Боят вече не е позволен.

— Така ли? Аз пък ще ти докажа противното — изрева човекът и удари беззащитната негърка през ръката.

Юнона нададе болезнен писък.

— Ето ти още един, за да не се изкривиш на една страна — каза той подигравателно и я удари през другата ръка.

Този път негърката захапа устни и посрещна удара с мъжество, което би направило чест и на най-сърцатия мъж. Само в очите й светнаха такива пламъчета, че надзирателят неволно отстъпи назад. Той излезе от колибата, но след малко се върна и хвърли в краката на безмълвната Юнона едно вързопче.

— Ето ти дрехите за работа! — каза той презрително. — Хайде, събличай градската премяна!

Той хвана Юнона за рамото. Тя се дръпна назад и ръката на надзирателя се плъзна по роклята й.

— А, какво криеш тука? — възкликна той учудено, защото беше напипал пакетчето с парите. Юнона се опита да се възпротиви, но нищо не помогна. Това само възбуди още повече любопитството на мъжа и той с едно дръпване разкъса роклята така, че пакетчето остана в ръката му.

— Не се излъгах, пари са! — каза той и очите му засвяткаха алчно. — Не се съмнявам, че си ги откраднала, проклета негърко.

Тя се хвърли като дива котка върху него, но един силен удар с камшика я свали на земята.

Надзирателят тържествуващо скри парите в джоба си и напусна колибата.

— Скъпо ще ми платиш за тази кражба! — извика Юнона след него. — Почакай само малко и ще ме опознаеш добре!

След половин час старшият надзирател се върна и с груби псувни изкара Юнона на работа в памучните полета.

Изминаха няколко дни. Юнона работеше под камшичните удари, без да се оплаква, но зловещият пламък в очите й не предвещаваше нищо добро. Другарите й по участ я посещаваха всяка нощ, за да слушат нейните пламенни думи, които в скоро време накараха тези кротки негри да побеснеят, готови всеки момент да се нахвърлят върху своите мъчители. Тя бе си спечелила такава власт над тях, че те само чакаха знак от нея, за да я последват през огън и вода. Но тя мислеше, че благоприятната минута още не е дошла, и с мъка ги възпираше от необмислени постъпки, които можеха да осуетят нейния план. Ако Ирма би видяла своята весела и безгрижна прислужница, би се смаяла от голямата промяна, която беше станала с нея. Очите й излъчваха власт, решителност и жажда за отмъщение. Ирма не подозираше, че Юнона я беше видяла и че тя беше една от причините за нейните закани към мъчителите.

В това време за господарката на младата негърка настъпваше най-страшният момент. Лонг беше решил да подчини тази неуязвима жена на своите прищевки, защото бясната му страст отново взе връх над малкото съвест и разум, с които беше надарен този човек.

Беше надвечер. Ирма седеше в стаята си. Изведнъж вратата се отвори и в стаята влезе Лонг. Ирма скочи пъргаво и нададе тревожен писък.

— Учудвате се, че ме виждате тук, нали, мисис Норт? Това обаче, е нещо съвсем естествено, тъй като аз се намирам в дома си.

— Махайте се! — промълвиха бледите устни на Ирма.

— И таз добра, да напусна собствения си замък?

— Вашият замък ли? — попита разтреперана от страх жената.

— Разбира се, Харвидейл е моя собственост.

— Ами мисис Бърк?

— Тя е само домоуправителка, която с мое разрешение изигра ролята на собственичка, за да ви привлечем тука.

Без да го удостои с отговор, Ирма се отправи към вратата.

— Напразно, мисис Норт — заяви Лонг, като й препречи пътя, — защото без мое разрешение няма да можете да напуснете Харвидейл.

— Насила ли искате да ме задържите тука?

— А защо не! Не сте първата красива жена, която е живяла в тази стая.

— Мръсник! — извика Ирма. — Не се ли боите от правосъдието?

— Без свидетели то не може да влезе в сила. Впрочем много от предшественичките ви говореха така, но в края на краищата всички са се укротявали. Давам ви срок до утре сутринта. Помислете добре! Ако не се решите доброволно да прекарате известно време с мен, ще ви принудя насила.

— Никога, никога! — извика Ирма. — По-добре смърт, отколкото такова безчестие!

— Така са викали и други, но накрая са се вразумявали всички.

С тези думи Лонг се запъти към вратата. Ирма се затича към него и падна на колене.

— Ако у вас е останала поне капка човещина — каза тя, — смилете се над мене и ме пуснете да си отида!

— И тогава не би имало по-голям глупак от мен — отвърна той, смеейки се. — Защото кой знае дали Харвидейл ще види някога пак толкова красива жена като тебе. А сега — довиждане до утре.

— Нещастник! — извика след него Ирма, но думите й бяха заглушени от циничния му смях.

След като той излезе, тя се отправи към прозореца и погледна надолу към двора, застлан с каменни плочи. Не, тя по-скоро ще разбие главата си в тях, отколкото да стане жертва на този злодей.

В това време Лонг се отправи към покоите на мисис Бърк.

— Поздравявам ви, мистър Лонг, мисис Норт е най-красивото създание, което досега се е намирало във вашата власт!

— Аз бих я принудил още днес да падне в краката ми, но бързам да ида при съседа Холби.

— Защо?… Какво се е случило? — попита изненадана мисис Бърк.

— Ще помоля мистър Холби да ми отстъпи няколко от неговите надзиратели, защото едва смогваме да обуздаем негрите. И за всичко това е виновна слугинята на пленницата. Откакто сме я довели, работниците сякаш са полудели! Но нека почакат малко! Скоро ще изпитат желязната ми ръка.

— Бъдете благоразумен, мистър Лонг! Забравихте ли бунта в Харньоуерс? Работниците унищожиха почти всичко, което се изпречи на пътя им, и после избягаха, без полицията да се интересува ни най-малко за тях. Тя казваше, че имала много по-важна работа, отколкото да преследва някакви малтретирани негри.

— Така е, когато се дава свобода на тия роби. Но аз ще ги науча, само почакай.

— Внимавайте, работниците са настроени против вас, особено откакто няколко негърки имаха нещастието да ви се харесат и една от тях извърши непоправимата глупост да се удави. Голям скандал беше това навремето и само ударите на камшика можаха да укротят виковете на отчаяните жени… Но с това не се изчерпва цялата работа — продължи да нарежда мисис Бърк. — От известно време и слугите от замъка се държат някак особено. На първо място негърът Том.

— А защо ми казваш всичко това едва сега? — извика Лонг. — Ако вече си остаряла и не можеш да бъдеш достатъчно енергична, можеш да се махнеш оттук! Мисля, че се разбрахме, мисис Бърк!

След тези думи той отвори шумно вратите и извика:

— Да дойде Том!

След малко един негър с атлетическо телосложение пристъпи прага на стаята.

— Приближи се! — изрева Лонг на влезлия, който се спря като закован на мястото си. — Доложиха ми, че не си послушен. Сега ще ти покажа как се наказва непослушанието! На! На! На!

И при всяка дума камшикът се обвиваше около раменете на негъра. Том се гърчеше от болка, но от устата му не се изтръгна нито дума.

— За днес ти стига, момчето ми. Но ако чуя още веднъж, че не се подчиняваш, ще заповядам да те бичуват до смърт. Марш навън!

Когато се намери в коридора, Том заскърца със зъби от яд.

— Чакай, проклетнико — мърмореше той, — през нощта ще ти върна всичко с лихвите!

Том беше един от инициаторите на тайното сдружение между негрите и само чакаше удобен момент, за да си отмъсти за всички неправди и ужаси, които беше преживял.