Убийството, извършено в центъра на най-богатия квартал на Ню Йорк, бе предизвикало общо съчувствие в целия град поради популярността на Шмит. Навсякъде говореха за него. Дворецът на Медисън стрийт, беше затворен. Вътре пазеха няколко полицейски служители. Освен тях в къщата се намираше и старият Боб, който в последно време живееше сам с господаря си.
Въпреки огромното си богатство Шмит бе възбуждал навсякъде недоверие у хората. След като омъжи дъщеря си Мери, той премахна от дома си всякакъв разкош, уволни всички слуги и остави само стария Боб. Кантората му се намираше в една отдалечена улица. Всяка сутрин старецът отиваше там с файтон, работеше през целия ден и се връщаше вкъщи винаги в точно определен час, след като вечеряше съвсем сам в някоя гостилница.
В къщата си имаше няколко каси, зазидани в стените. В тях съхраняваше ценни книжа и цялото си богатство — единственото удоволствие в живота му. След като дъщеря му се омъжи, само Боб беше човекът, на когото се доверяваше, разбира се, в известни граници. В деня на нещастието Боб, както винаги, беше приготвил чая, който Шмит редовно пиеше в девет часа сутринта.
Девет минаваше, а господарят още не слизаше. Слугата отиде до вратата на стаята му и се ослуша. Не се долавяше никакъв шум.
— Мистър Шмит! — извика той.
Отговор не последва.
Боб почука, но пак не се чу нищо. След кратко колебание той хвана дръжката на бравата. Вратата беше отключена. Слугата отвори и бързо обходи с поглед стаята. В следващия миг остана като гръмнат. Шмит лежеше безжизнен в леглото си, потънал в кръв. Боб коленичи пред него. След малко трепна и бързо излезе от стаята. Мина му през ума, че убиецът на неговия господар можеше още да е в къщата. Убитият държеше всички ключове от жилището в себе си. Как тогава беше влязъл и излязъл злодеят?
Боб слезе до входната врата. Както винаги, тя беше затворена. Значи престъпникът беше взел ключа, който господарят всяка вечер окачваше в спалнята си.
Слугата изтича горе. В спалнята нищо не беше разместено. Ключът висеше на определеното място.
Старият Боб го взе, слезе бързо долу, отключи входната врата и се отправи към най-близкия полицейски участък.
Екипът на полицията начело с Роджър пристигна веднага на мястото на произшествието. Боб въведе полицаите в спалнята на Шмит. Проницателното око на Маршъл Бърнард веднага обхвана цялата стая. В спалнята нямаше безпорядък, следователно не беше имало никаква борба. Само килимчето пред леглото беше набрано. Роджър установи, че нищо не е откраднато. Изведнъж Бърнард се приближи до стария слуга на Шмит и огледа дрехите му. По тях имаше кървави петна. Той го изгледа строго. Боб обясни:
— Бях прегърнал господаря. Оттам е кръвта по палтото и жилетката ми.
Роджър откри също, че както ключовете на убития, така и часовникът и кесията му, пълна със злато, бяха непокътнати.
В този момент в двора влезе файтон. Пристигнаха съдебният следовател, лекарят и един протоколист. Докторът и съдията огледаха трупа и първият установи, че смъртта бе настъпила преди няколко часа вследствие на голямата загуба на кръв, тъй като раната беше близо до сърцето.
Боб се уплаши:
— Но аз трябва да известя мисис Гулд, тя е единствената дъщеря на мистър Шмит.
Следователят отговори:
— Ти ще останеш тук. Тази работа ще свърши Бърнард.
Когато Мери Гулд дойде и видя мъртвото тяло на баща си, избухна в плач. Артур, който я придружаваше, хвърли бегъл поглед към трупа и го побиха студени тръпки.
— Как е могло да се случи това? — запита той лекаря. — Боб трябва да знае!
— Убийството е извършено преди полунощ — забеляза лекарят. — Вероятно убиецът се е скрил в стаята още вечерта и е издебнал жертвата си.
— Все пак Боб трябва да е чул нещо! Някакъв вик или…
В това време на прага се появи една жена, облечена в черно.
Това беше Ирма.
Видът й смути Артур.
— Коя е тази дама? — попита следователят.
— Тя е компаньонка на моята съпруга — отговори Артур.
Краката на Мери се подкосиха и се наложи да я свестяват.
Артур остана спокоен. Неговото хладнокръвие направи силно впечатление на всички присъстващи, Ирма впи поглед в него.