Графиня просякиня

Жертва на измамници

Уилям беше заедно с Гонсалес, който веднага забеляза печалния му вид и го отрупа с въпроси, като сам разказа някои неща от своя живот и му призна, че е жертва на една голяма страст — играта на карти.

— Вчера например загубих голяма сума — каза Гонсалес. — Сега трябва да искам от Мерседес пари.

— Но това не е необходимо — възрази Уилям. — Аз ще ти помогна да изплатиш дълга си.

Уилям даде на Гонсалес двадесет хиляди долара. След това двамата отидоха да купят на Мерседес кон за езда. Уилям беше страстен ездач и искаше да научи и нея на този спорт. Конят струваше осем хиляди. И Мерседес, и Гонсалес обмисляха, всеки поотделно за себе си, как да оскубят повече доверчивия и услужлив Уилям. Конят, които той купи на Мерседес, беше хубав и тя много се зарадва, но Уилям бе загрижен. Беше похарчил вече от наследството си сто хиляди долара, а сега Мерседес бе пожелала да има ново бижу. Тя го заведе при един златар и там той купи една брошка за пет хиляди долара. След като се разделиха, Мерседес я продаде за тридесет хиляди долара и Гонсалес много се ядоса, като научи за това. Но мексиканката имаше остър език и се озъби на Гонсалес, като му каза, че знае за скриването на двадесетте хиляди от продажбата на първата огърлица, и му показа дулото на един револвер, което доста го стресна.

— Ти си демон — изръмжа той.

Мисис Тейлър гледаше, изпълнена с тъжни предчувствия, бледото лице на своя син, който стоеше пред нея и напразно търсеше подходящи думи, за да я осведоми за положението, в което бе изпаднал.

Но нямаше място за мислене. Единственият изход бе да поиска от майка си пари, затова й каза решително:

— Майко, можеш ли да ми дадеш няколко хиляди долара? Имам голяма нужда от пари за някои непредвидени разходи.

— Но, Уилям, как да те разбирам? Нима нямаш повече пари? Само няколко седмици са изминали, откакто получи наследството.

— Не се сърди, мамо, но купих на Мерседес скъпи подаръци. Те пак ще бъдат мои, така че парите, дадени за тях, не са изгубени.

— Повтарям ти, че не те разбирам — отговори мисис Тейлър. — Ти получи от мен сто и петдесет хиляди долара. Кажи ми къде ги похарчи?

— Купих на Мерседес една огърлица. Тя беше много скъпа.

— Колко струваше?

— Шестдесет и пет хиляди. Но всъщност тя е по-скъпа.

— Уилям! — извика отчаяна мисис Тейлър. — Ти наистина искаш да ме разориш! Знаеш, че те обичам повече от всичко на света, но трябва сериозно да те укоря за тези необмислени работи, които си направил. Изхарчил си наведнъж парите на вуйчо си, който ги е пестил цент по цент. Не очаквах такова лекомислие от твоя страна.

Младежът сведе очи.

— А какво направи с остатъка от парите?

Уилям с вълнение разказа на майка си как бе похарчил и останалата сума. Мисис Тейлър имаше вече съвсем ясни основания да подозира Мерседес и брат й. Тя твърдо увери Уилям, че той никога повече няма да види нито парите си, нито подаръците.

— Ти вярваш в думите на твоята годеница, че е богата и притежава мини в Аризона. Дори и така да е, в Аризона мините изискват големи разходи и мнозина собственици на мини са се разорили. Наистина аз разполагам с богатство — прибави измъчената жена, — но няма да се съглася да ги дам нито на Мерседес, нито за предприятие, което няма никакви изгледи за успех. Това, с което трябва да живееш, когато се ожениш, ще го имаш, но повече нищо не давам!

— Ти си много добра, майко!

— Ще ти дам само десет хиляди долара! Не повече! Не разбирам любов, която се изразява само в пари. Виждам, че твоята годеница те мисли за много богат.

Когато Уилям излезе и размисли по-основно върху нещата, за момент също се усъмни в искреността на Мерседес. Но когато я видя отново, той забрави всичко. Освен това Гонсалес отново му се оплака, че е загубил нови суми и му трябват още двадесет хиляди долара. Уилям реши да отиде при златаря, който бе купил огърлицата на Гонсалес. Тук той видя в един момент огърлица с брилянти, същата като онази, която той подари на Мерседес. Когато се видя с нея, поиска да види огърлицата, която беше й купил. Тя закри лицето си с ветрилото. Ужасна червенина покри бузите й. Помисли си, че Уилям бе открил тяхната измама, но не изгуби самообладание, а търсеше начин да разубеди годеника си.

— Артур заключи огърлицата в сандъка — каза тя уверено. — Съжалявам, че не мога да ти я покажа.

Понеже Уилям сподели с нея съмненията си, тя го успокои и каза, че утре ще поиска от брат си огърлицата и ще му я покаже.

Когато Мерседес разказа на Гонсалес случилото се, последният се разяри и каза:

— Утре ще изгоня този глупак!

— Не можеш да направиш това, защото ще стане по-лошо. Остава ни само едно: да бягаме.

— Тогава ние ще бъдем изиграните.

— Не. Има още една възможност — забеляза Мерседес. — Ще отида при златаря и ще уредя работата.

Решиха да си поискат обратно огърлицата от златаря и ако планът не успееше, тогава да избягат. Старецът отначало доста се усъмни и не искаше да предаде огърлицата. Той виждаше, че за нея се интересуват вече трима души, всеки по своя собствена подбуда, и бе готов да върне дадените петстотин долара. Мерседес беше отчаяна. Най-после тя успя да склони златаря да дойде вечерта у тях и да покаже огърлицата на предполагаемата й господарка срещу съгласието на Мерседес да му върне авансовата разписка. Освен това тя се принуди да му обясни, че господинът, който разглеждал тази огърлица, е неин годеник и той и я беше подарил.

Когато златарят дойде, тя му даде разписката, взе огърлицата и отиде в съседната стая да я покаже на Уилям, както му беше обещала, за да го заблуди, че украшението е у нея. Уилям й повярва и не схвана лъжата. Мерседес влезе в съседната стая и предаде украшението на бижутера. Когато пак се върна при Уилям, тя го упрекна, че не е нежен с нея и че я огорчава. Съобщи му също, че е получила сведения от управителя на мините си за появата на някаква подземна вода, застрашаваща целия добив на руда.

— Това идва ненавреме — каза тя. — Сега нямам пари за поправка. А очаквам от мексиканското правителство един милион долара, дължими ми от продажба на сребро.

Мерседес прибягна и до друга хитрост.

— За да се предпази мината от наводнение, доставих специални машини. Понеже те трябваше да се платят веднага, изпратих чек от банка „Калифорния“. Банката приела чека, но понеже тук съм чужденка, отказала да изплати сумата — половин милион долара — и иска гаранцията на някое познато за нея лице.

— Нищо по-лесно от това — извика Уилям. — Моето име е познато на тази банка, понеже имуществото на майка ми е вложено там. Аз ще ти дам исканата гаранция и ти веднага ще можеш да си получиш парите по чека.

— Много ти благодаря — каза Мерседес и целуна горещо своя годеник. — Правиш ми голяма услуга. Иначе това е само една формалност. Ела утре да ме вземеш и да отидем заедно в банката.

Когато Гонсалес дойде, Мерседес му нареди на следващия ден да представи пред някой нотариус документите, които я сочеха като притежателка на мини в Сонора и Аризона, и да поиска да му се издаде един чек за петстотин хиляди долара от банка „Калифорния“, като в него се отбележи, че гарант е Уилям Тейлър.

— Ти си страшен дявол! — каза Гонсалес.

— Не по-малък от тебе.

— А мините в Сонора?

— Има такива в Испания. Тези актове са фалшифицирани.

Гибелта на лековерния Уилям се подготвяше все по-решително.