Графиня просякиня

В шантана

Лишена от всякакви средства, Ирма лежеше съкрушена на леглото си в стаята, разпъвана от пристъпите на глада, и плачеше. Ако тази нощ беше последната в нейния живот и ако тя беше сигурна, че наистина е така, би намерила незаменима утеха в края на мъките и страданията и би легнала спокойно, готова да приеме вечния сън.

Но животът не свършва толкова лесно. Тя бе осъдена от невидимия висш съд на живота да изпие до дъно горчивата чаша на страданието, за да изпълни изцяло земното си предназначение.

Съмна се. Ирма трябваше да напусне голата стая, за да опита още веднъж да си намери работа. Носеше в себе си последната си и единствена надежда. Очите й шареха по безбройните обяви, залепени по стени и огради. Беше стъпила на една тиха улица. Изведнъж погледът й бе привлечен от ярките цветове на една голяма фирмена табела. Тя прочете: „Централен музикален салон“.

На входната врата беше залепено известие: „Търсят се певици“.

Внезапен лъч на надежда проблесна в нея. Това беше лъч на надеждата.

От двора излезе срещу нея възстаричък господин, чието лице би разкрило един порядъчен човек, ако някакво неприятно примигване на очите не издаваше, че това е само маска, зад която се криеше истинският му вътрешен мир.

— При кого желаете да идете, мис? — попита той любезно.

Нейната красота го предразположи.

— Прочетох на вратата, че тук се търсят певици.

— Да, търсим. Заповядайте вкъщи да поговорим, ако желаете.

Той отвори една врата и покани Ирма да го последва. Тя се озова в доста обширна стая, в която не цареше особен ред. По всички столове лежаха разхвърляни нотни листове. До прозореца стоеше старо пиано.

— Моля ви, изберете си някоя песен — каза старият господин и показа нотните тетрадки и листове. — Вземете наслуки някоя композиция и да направим първото прослушване.

Той седна зад пианото, а Ирма затърси из нотните листове. Един от тях привлече вниманието й.

— Добре, добре — каза старецът и даде тон от пианото.

Песента беше „Дом, сладък дом“. Старецът започна да свири и Ирма запя, но след миг трепна уплашена. Нима това беше нейният глас, така сладък и пленителен някога!

След като свърши, тя беше сигурна, че старецът ще откаже да я ангажира. Но той спокойно се изправи и каза:

— Доста хубаво! Трябва само да пеете малко по-силно, защото така не можете да стигнете до нотата. Иначе е добре. Отдавна ми липсваше една певица.

Ирма не знаеше какво да мисли.

— Можете да пеете още довечера — каза човекът. — Имате ли костюм?

Тя се смути.

— Нямам нищо друго, освен единствената си рокля.

— Но с нея не можете да пеете. Да не са ви изгорели дрехите в някои пожар?

Ирма се разплака.

— Е, не бива да плачете за това. Какво ли не се случва на човек. Обичам да помагам и мога да ви предложа моя гардероб.

Той извика по-силно:

— Катя, я ела насам!

На прага се появи една жена — съпругата му.

— Слушай, ангажирах нова певица. Има затруднения с облеклото. Иди и потърси подходящ за нея костюм в нашия гардероб — и като се обърна към Ирма, прибави: — Може да го преправите малко, ако не ви е по мярка.

Ирма кимна с глава, без да каже дума. Катя изчезна и скоро се върна с няколко костюма, които сложи на един стол, за да ги разгледа Ирма. Тя се изчерви. Старецът забеляза това.

— Струва ми се, че тези костюми са с много ярки цветове, уважаема мис — каза той замислено. — Като певица не бива да биете на очи.

След това се обърна към жена си и каза:

— Потърси друг!

Старицата замърмори и се отдалечи. След няколко минути се върна.

— Вярвам, че този ще й допадне — каза тя и разгъна една от роклите, които донесе.

Ирма си избра тъмносинята. Старецът я сгъна и я уви в хартия.

— Заповядайте — каза той. — Вземете тази дреха. Не ви познавам, но ви имам доверие. Ето ви и два долара. Вярвам, че ще имате нужда от тях. Отначало ще ви плащам по двадесет долара на месец, а ако публиката ви хареса, ще увелича възнаграждението.

Той взе адреса на Ирма и тя напусна доволна къщата му.

Слава Богу! Беше намерила една малка подкрепа и голяма надежда. Макар че заплащането беше лошо, все пак беше по-добро от нищото, което допреди малко я гнетеше. Надеждите й изведнъж нараснаха. Помисли си, че с тези пари би могла да преживее и да спести от тях, за да продължи да търси детето си.

Като стигна до дома си, Ирма разтвори роклята, за да я нагоди към талията си. Това не й струва много усилия, защото тя сякаш беше направена за нея. Няколко малки поправки бяха достатъчни, за да се завърши с успех прекрояването.

Но тя се изчерви, когато пробва роклята, която се оказа доста деколтирана, така че не се решаваше да я облече.

Хазайката, която Ирма бе помолила да й помогне за поправката, се изсмя и каза, че роклята й стои чудесно, но тя отстъпи на настоятелните молби на Ирма и потърси едно атлазено парче, с което закриха голямото деколте.

Денят беше към края си и Ирма се подготви за трудната стъпка: да се появи на сцената. Колебливата надежда, че идват по-добри дни, й даде сили и тя реши да изтърпи всичко и да надвие своя свян, само и само да може да живее, без да проси.

— Радвам се, че идвате толкова рано — каза старецът, като я видя. — Жена ми тъкмо казваше, че няма да дойдете. Приятно ми е, че не съм се излъгал.

Той потриваше доволно ръце.

— Младежите ще отворят ей такива очи, като ви видят. Досега не са виждали тук такава жена — каза той сякаш на себе си. И като сниши глас, продължи: — Може да се облечете в стаята на жена ми. При момичетата не е удобно.

Ирма прие поканата, без да каже нито дума. Щом се приготви, тя бързо събра нотните листове и се отправи към вратата.

— Чакайте, аз ще ви заведа — извика жената след нея.

Тя заведе долу Ирма по един дълъг коридор, после спря пред някаква врата, зад която се чуваше голям шум.

— Така — каза тя на Ирма, която беше доста изплашена, — наляво се намира сцената. Идете сама там. Ако искате, можете да стоите настрани. Но да ви кажа едно: когато на сцената се появи нова певица, публиката в залата става по-оживена. Не се стряскайте от това. Освен това самите певици, когато видят нова колежка, също вдигат шум и правят остри забележки. Ако ви обидят, кажете на съпруга ми.

Ирма гледаше мълчаливо старата жена. Шумът в залата ставаше адски.

— Бъдете смела, не се бойте. Младежите не са толкова лоши — каза жената и бутна Ирма през вратата. Тя се отправи, бледа и трепереща, към сцената. Разбираше добре къде се намира. Беше достатъчен само един поглед, за да се увери в това. Това беше най-долнопробен шантан. На сцената, облечени в най-ярки цветове и извънредно напудрени, седяха седем момичета. Залата беше изпълнена с цигарен дим и в нея царуваше невъобразима глъчка. Висок подигравателен смях посрещна Ирма, но тя се сдържа и спокойно изкачи стълбата към сцената.

— Я вижте новата певица! — извика едно от седемте момичета с нахален и див поглед.

— О, тя е много красива. Боб, налей ми малко уиски, да се успокоя, защото се уплаших — обади се друг глас.

— Може би мис желае нещо против кашлица — провикна се трети.

Виковете и кикотенията на пияните момичета минаваха всякаква граница. От всички страни към Ирма се отправиха нахални погледи и тя вече трудно задържаше сълзите си. Само мизерията и страхът, че ще се наложи отново да проси, не й позволяваха да избяга.

— Колко далече стои от нас — каза една от певиците. — И колко е горда! Разбира се, ние не сме достойни за нея.

— Млъкнете, безобразници — извика един заповеднически глас отдолу.

Момичетата млъкнаха уплашени. Ирма хвърли признателен поглед към своя защитник. Той беше широкоплещест мъж с обгоряло от слънцето и вятъра лице и напукани от работа ръце. Изглежда, не беше миньор. Откритото му добродушно лице гледаше Ирма с приятно учудване. Личеше, че тази жена не беше никак подходяща за това заведение.

Най-после клавишите на пианото звъннаха и едно от момичетата стана от стола. Замаяно от виното, то се заваляше ту на една, ту на друга страна, като пееше с пресипнал глас също като някакъв стар пияница, търкалящ се из уличната кал. При всеки стих залата гърмеше от възгласи. След като свърши песента си, момичето слезе от сцената и се тръшна в коленете на един момък.

— Ура! Да живее Нели — завикаха миньорите наоколо.

Ирма беше като замаяна, слушаше като в просъница виковете и смеховете и всичко наоколо й се виждаше като в мъгла. Изведнъж тя трепна. Един глас до нея извика в ухото й:

— Твой ред е да пееш! Внимавайте, деца! Сега е ред на новата певица.

Тези думи бяха посрещнати с буен смях. Изведнъж Ирма придоби смелост и самоувереност. Взе нотите от ръката на пианиста и му подаде една немска песен. Пианистът се учуди.

— Внимавайте! Новата певица пее! Хи-хи-хи! — крещяха и се кикотеха пияните момичета.

— Тишина! — извика отново предишният глас. — Мълчете или ще ви дам да разберете!

Ирма стоеше на сцената като кралица. Започна песента — тъжна и бавна любовна песен. Чу се шумно кикотене, но една мускулеста ръка бързо възстанови реда. Ирма продължи. Тя съвсем забрави, че се намира в кафе-шантан. Стори й се, че е в родината си. В съзнанието й изникваха гигантските кули на замъка Хоенщайн, голямата гъста гора до него, от която долиташе дивна песен. Нея пееше сега Ирма.

В залата постепенно се въдвори мълчание. В много от миньорите се събуди споменът за далечната им родина, която отдавна бяха напуснали. Някои дори се просълзиха.

Когато Ирма свърши, тишината продължи още известно време. Веднага след това избухнаха одобрителни възгласи и бурни ръкопляскания, каквито в този салон никога не бяха се чували.

Ирма се поклони, но аплодисментите не преставаха. Другите певици, обикновени момичета, се топяха от гняв и завист. Те започнаха да хвърлят по Ирма топчета хартия. Дори една от тях, най-пропадналата, хвърли по нея малка табличка.

В този момент широкоплещестият мъж отиде при нея, избута я от сцената и я запрати долу, в публиката, като каза:

— Опитай още веднъж, ако смееш!

Ирма настръхна. Наказаната певица се примъкна към един як червендалест момък и започна да го предизвиква. Ирма избра друга тъжна песен, изпя я със същото старание и отново беше акламирана.

— Тази песен трябва да се чуе от всички наши хора. Всички миньори би трябвало да дойдат тук. Повечето сме немци, момчета — викна един от рудокопачите.

Всички отново изръкопляскаха одобрително. Малко встрани стоеше собственикът на шантана.

— Е — каза той на жена си, — не ти ли казвах аз! Тази жена ще напълни заведението ни с клиенти.

— Да, ако остане!

— Това остави на мен — изсмя се старецът. — Аз наистина трябва да се погрижа за това, защото виждам, че другите момичета са страшно настроени против нея.

— Да, да. Внимавай добре, защото иначе ще я изпуснем от ръцете си — каза Катя.

— Няма, защото тя, първо, подписа договора. Дадох й една рокля и два долара, а след няколко дена ще и дам още пари. Ще ми бъде толкова задължена, че ще бъде обвързана завинаги към мене и няма да може да ми избяга. В случай че има такова намерение, ще я заплашим с полицията.

— Добре, добре, ще видим.

Катя млъкна и погледна към сцената.

— Ами къде е Маджия? — попита тя сърдито. — Стои повече в залата, отколкото на сцената. Иди я изгони навън, винаги е пияна.

— Ех, бих направил това отдавна, ако не беше тук любовникът й Пати. Опасно е да се залавяш с този червендалест ирландец. Толкова е силен, че може да се бие с шестима наведнъж.

— Да, винаги се намесва някой от тези безобразници — промълви ядосана жената.

Буря от аплодисменти загърмя в залата. Ирма свършваше. Беше почнала ниско, но постепенно бе повишила глас, усещайки го както по-рано. Борбите и душевните терзания бяха я сломили само за малко. Сладкият и глас въздействаше на оскотелите от тежкия труд миньори. Мрачните лица на нейните слушатели, които с риск за живота си извличаха съкровищата, скрити в земните недра, се проясниха. Тук-там някои от тях повдигаха ръце към очите си и полека мълвяха песента, която отдавна бяха забравили и от която беше останал само слабият спомен от тяхната далечна младост.

Тази песен и тук запазваше силата на въздействието си.

Ирма изпя още една песен и седна. В този момент една червеникава и рошава глава с диво изражение скочи на сцената. Това беше ирландецът, при когото беше намерила убежище Маджия.

— Хей! — изкрещя той и се хвърли към Ирма. — Сега ще ти дам да разбереш. Тук всички момичета пият с нас. Бъди така добра да изпиеш една ракия с мене.

Той хвана грубо за ръката Ирма, която трепереше от уплаха.

— Долу, в публиката — викаше пияната Маджия. — Браво, браво, Пати! Доведи я насам.

Ирма се съпротивляваше с всички сили, за да се отърве от този човек. В салона се чуха тежки стъпки — няколко души се спуснаха към сцената и скоро ирландецът беше отделен от Ирма и повален на пода.

Сцената, която произлезе, бе трудна за описване. Пияният нададе ужасен вик и се хвърли срещу противниците си, но отново бе повален. Ударите се сипеха като град върху него. Той се свиваше от болка и сигурно щеше да издъхне, ако един кротък и умоляващ глас не беше казал:

— Моля ви, стойте! Моля ви! Смилете се над този нещастник!

Това беше Ирма. Тя се хвърли между борещите се, за да защити клетника, който лежеше на пода.

Картината беше изключителна. Адският шум, завладял залата, разпаленото множество, което заплашваше да умъртви падналия, а пред тях красивата и бледа Ирма, молеща се за спасението на своя неприятел.

— Добре, мис! Ще подарим живота на този подлец, макар че той отдавна е изгубил правото си да живее със своите безобразия!

Този, който говореше, се обърна към Пати:

— А сега — вън! Ако те видим още веднъж тук, да знаеш, че ще ти строшим кокалите.

Пати се надигна с върховно усилие и като хвърли поглед към Ирма, която стоеше настрани, напусна помещението.

В това време собственикът влезе и обяви края на програмата. Певиците, хвърлящи злобни и гневни погледи към Ирма, напуснаха сцената и се смесиха с тълпата миньори.

Ирма се възползва от настъпилата олелия при напускането на публиката, за да напусне незабелязано залата. Облече се бързо и излезе през една странична врата. На улицата обаче я облада ужасен страх. Някой я чакаше. Тя удвои крачките си, като от време на време се обръщаше назад, за да види дали непознатият я преследваше. И колкото пъти се обръщаше, го виждаше зад себе си.

Най-после стигна до дома си. Затвори бързо входната врата и изтича в стаята си. Беше съвсем изтощена от случилото се през деня. Тя се хвърли в леглото и веднага заспа.